Имало едно време една велика империя...

Имало преди много една велика империя. Империята на Асите или Велика Тартария. Те живеели в хармония със себе си и с природата. Другите народи завиждали за земите им, за изобилието в което живеели, за науката която имали, за природата на която се радвали и с която живеели в мир. Империята им се простирала от Атлантическия океан чак до края на Азия, континентът който носел тяхното име. Четири велики рода делили империята в мир и хармония. Те се разселили във четирите посоки на света и от където минели, оставяли отпечатъка си. За разлика от другите империи, те не рушили и не разграбвали, а напротив, оставя ли след себе си  знания за света, мир и любов.
Хората били високи, бели със руси коси и светли очи. Различавали се от другите хора по земята, които били по-ниски, тъмни със кафяви очи и тъмни коси. Разбира се, били много красиви и много добродушни. Знаели, че ако искат мир и хармония между народите, то трябвало да живеят в мир и хармония помежду си и със себе си. Между тях имало неголяма група високо развити хора, които се наричали Ури. Първият владетел  на империята им оставил девет книги които съдържали всякаква мъдрост. Завещал ги на бъдещите поколения. Имало знания от всякакъв вид, например как се отглеждат различните култури, как е създадена земята, познанието за добро и зло и всичко, всичко което може да бъде научено, то било в тези девет книги. В тези книги пишело, че  хората на земята са дошли от различни звездни системи. Едните били Великата раса-Белите другите расата на Великия дракон - жълтите, Огнения Змей - червените и хората на мрачната пустош - черните. Те притежавали най-висше познание за всичко. Те били учителите на всички останали, научили хората на занаяти, изкуство, земеделие и всички други познания за света. Те обучавали специална каста- тази на Влъхвите, които трябвало в подходящото време да предадат тези знания на хората, пренасяйки го през хилядолетията. За да запазят тези познания, те получили от Урите две рунически азбуки, които се използвали от влъхвите на различно ниво. Те били д'Арийско и х'Арийско писмо. Тъй като те били първите писмености, оставили спомена за великите учители в думите. Например в думата култура /култ-ура/
Дълги години империята им процъфтявала и се разширявала, не защото водели войни и завоювали нови територии, а защото другите народи доброволно искали да се присъединят. Разбира се, Асите приемали дори и по-бедните и необразовани народи, защото ги учели как да живеят в хармония, давали им всичките познания които им били необходими. Столицата им-Асгард Ирийски  била всъщност първият град на Земята, защото когато те дошли, още хората водели номадски живот и не били създали градове. Сега този град се нарича Омск, но най-красив е бил тогава, когато се е казвал Асгард Ирийски. Столицата била толкова красива, колкото велика била империята. Било чисто, подредено, имало от всичко за всички в изобилие. Хората били ведри, усмихнати и безгрижни. Всеки знаел от кой род е, историята на рода си и пазел традициите на предците си, а те се предавали от десетки хиляди години. Браковете между хората от различни родове не били забранени или нежелани, нямало такива ограничения, нямало расизъм на родова основа, но било важно за тях да пазят спомена за предците си и да пренесат традициите и познанията за науката, Земята и вселената през хилядолетията. Хората обичали големият град, защото имали всичко от което се нуждаят. Всеки си имал работа, която харесва, но за разлика от днес, не получавали заплата за труда си. Те работели с желание и продуктът който създавали бил общ. Съществувало понятие за "мое и твое", но в съвсем друго измерение. Никой не посягал на вещите на друг, но с радост споделял своите.
Столицата била много голяма, освен че бил първият град, в продължение на много хилядолетия бил и най-големият такъв. В центъра на града били разположени театърът, големият площад и библиотеката. Хората имали писменост, но не такава с каквато ние сме свикнали. Тъй като имали много силна интуиция, не било нужно да работят със точни думи и знаци за да предадат мислите си в писмена форма, те използвали символи, подобно на египтяните, но доста по-сложни и разнообразни. Извън центъра били домовете на хората. Всички били горе-долу еднакви, оборудвани със всичко необходимо, без излишни неща и вещи. В предградията били разположени фермите с животни. Хората не убивали животни за удоволствие или само за ядене. Използвали животните за добиване на мляко, яйца и производните им. Получавали храната си от земята. Природата била приятел и хармонията - висш идеал.
Асите нямали религия, такава каквато ние познаваме днес. Знаели как била устроена вселената, знаели за съществуването на висша сила, която творяла хармония и я почитали, като уважавали хармонията и на свой ред създавали такава. Знаели за съществуването на Висш Аз и били в връзка с него. Още повече- те се опитвали да предадат това познание да другите хора по света, повечето приемали това с радост и се присъединявали към империята, но имало и народи които били против, защото ламтяли за власт и разширяване на собствените си територии.
Тези "другите" били във връзка с друга цивилизация, която живеела на планетата от преди хората. Това били рептилите. Същества, които не се различавали от хората по нищо, освен произхода си. Милионите години еволюция променили чертите им и заличили външните белези. Те живеели тук от 65 милиона години, като постоянно еволюирали. Когато стигнали определен етап от развитието си, те били способни да поемат нещата в собствените си ръце. Когато познанията им за генетиката и биологията достигнали определено ниво, впрегнали науката за да ускорят еволюцията си. Възприели принципите на евгенетиката и трансхуманизма и те се превърнали в религия. Последиците обаче били доста неочаквани. Те загубили емоциите си, тъй като ги жертвали за сметка на ума си. Не знаели, че имало баланс между емоции и логика, когато увеличили едното, то било за сметка на другото, но вече били тръгнали по този път и нямало връщане назад. Една група от тях, започнали да се кръстосват с човешки жени и техните деца били способни да изпитват чувства, почти колкото хората, но били по-умни. Когато рептилите лишени от емоции разбрали за това, прогонили хибридите от колониите си и ги пратили да живеят при хората. Тези хибриди нарекли Адамус. След като заживели с хората, понеже били по-умни, те се възползвали от предимствата си и се представили за богове.
Империята на Асите и рептилите били коренно различни, Асите развивали духовността си, живеели в хармония с околните и природата, докато влечугоподобните същества и хората управлявани от Адамус искали власт. Те мислели, че природата е създадена за да бъде използвана от тях и че са по-висши от животните и растенията. Тази заблуда ги откъснала от ритъма на земята и те изгубили духовната си връзка с планетата и с всички живи същества, която имали преди.
Минавали дълги години в които двете фракции се борили за надмощие. Влечугите били агресивни и си служели с всякакви цели за да получат повече територии, докато Асите просто се опитвали да живеят мирно, мислели че Земята е достатъчно голяма за всички, но сгрешили.
Много хиляди години те успявали да запазят империята си цяла, минали през много изпитания поставени им от съдбата и винаги успявали. Разжали се велики принцове, които бранели границите от нападенията на рептилите. Бранили жените от тях, за да не зачеват от рептили, защото децата които се раждали, били много силни физически или имали други дарби, които често използвали за зло. Например веднъж се родило момче на Балканите, които имало свръхсила, можел да повдигне десет здрави мъже без много усилие. Друг път пък се родила девойка, която била толкова красива, че никой не можел да ѝ откаже нищо, казвала се Пандора. Тя била невероятно умна и не можела да намери човек който да я разбере. Нямало достойни хора за нея и за интелекта ѝ, затова тя решила да накаже хората за невежеството им и създала болести, невиждани до тогава. Имало много случаи на деца от рептил и земна жена, това никога не свършвало добре, но Асите винаги успявали да се справят с последствията. Затова този вид бракове били забранени. Въпреки това, рептилите успели да смесят гените си с тези на хората и децата им били много могъщи. Тъй като нямали чувства, а само интелект, от малки знаели, че трябва да следват плана на предците си за завладяване на империята. Били много целенасочени и готови на всичко за да постигнат целта си. Превърнали се в таен Елит, който един ден трябвало да управлява хората и да завладее империята. Избирали жените си по много строг начин според гените им, не по любов, за да може да запазят рептилското в тях.
Асите знаели това, но било трудно да спрат плана им.
Един ден се родил могъщ принц. Майка му била най-красивата жена в цялата империя. Била също и най-мъдрата. Била вярна съпруга на Асар, цар на Велика Тартария, била също и грижовна майка. Мъжа ѝ Асар бил четвъртият владетел. По негово време той отучил хората от примитивният начин на живот. Обучил хората как да строят градове, разкрил чудни тайни за медицината и много много други познания. Имал брат, изменник на империята. Застанал на страната на рептилите и живял в изгнание. За жалост успял да убие брат си Асар и се опитал да завземе трона му, но не успял, защото имало жив наследник- племенникът му Хармерти. Когато Хармерти пораснал, чичо му се опитал да убие и него, но успял да извади само лявото му око. Младият принц убил чичо си и получил трона. Станал известен като едноокият принц. Той успял да удържи империята и да разшири границите и по мирен път.
Били златни времена, но Елитът от синове на гущери чакал да дойде подходящото време. Хиляди години те само наблюдавали в сенките и развива ли плана си. Искали да вербуват най-светлите и най-мъдрите хора. Често успявали да излъжат светлите умове да работят за плана, без дори да се усетят. Прикривали се зад добри каузи, светли идеи, но истината била много по-различна. Малко по малко успели да се внедрят и стигнали чак до царя, най-приближените му били вербувани. Всеки изминал ден, те се домогвали до повече власт и оплитали хората в мрежите си. Измислили законите. Така можели да налагат своите си разбирания за добро и зло. По този начин хората спрели да слушат съвестта си. Спрели да чуват вътрешният си глас - съвестта. Станали алчни и груби. Законите не били достатъчни, защото хората усещали липсата на духовното в живота си. Затова Елита създал религиите. Те трябвало да заменят вътрешния глас на хората с друг глас, на религията. Пак имало кой да казва кое е правилно  и кое не, само че било лъжа. Първата религия поставяла в култ слънцето, тъй като за рептилите то било жизнено необходимо. Като студенокръвни същества, те го ценили много повече от хората. Почитали го и наложили тази почит и на другите. От тази първа религия произлезли всички други.
Асите нямало какво да правят, освен да се нагодят към новата система, защото хората били излъгани и искали тези нови неща. Малко след това климата на земята се променил и настъпила ледникова епоха, която продължила достатъчно дълго, че да отслаби империята. Северните земи станали необитаеми, а южните не били толкова плодородни. Когато ледовете се отдръпнали след хиляди години, се образували тучни долини, там където днес е Сахара. Остатъците от рептилския Елит се преместили там. Имерията останала на север, но била много по-слаба и не толкова обширна.
Рептилите се представили на лъжливи богове пред хората от тучните долини и прокарали религията си. Целта била пълна влас над всеки аспект от живота на хората. Искали да притежават всичко. Обединили хората в държава и сложили един от тях да ги управлява. Те минали в сянка и никой никога повече не ги видял, само ефектите от присъствието им останали. Народите на югозапад от тучната долина били подминати, но знаели какво се случва. Злата участ ги подминала, защото били малко и надалеч, но те били мъдри. Шаманите им имали връзка с духовното и можели да виждат неща, които другите не могат, защото отдавна са загубили връзката си със Земята.
Рептилите разбирали свещената геометрия и знаели как да използват това за да получат още повече власт. Построили пирамиди. Много пирамиди навсякъде по света където минели. Това били от една страна символи на властта им, от друга страна, били енергийни портали, които канализирали енергията им и създавали нещо като енергийна решетка около цялата планета. Те я използвали за да вменяват идеи на хората по света без жертвите им дори да осъзнават. Тази им система работила безотказно много време. По същество, самите пирамиди не били лоши, но се използвали от лошите. Те били само средството.
Империята на Асите се разделила на множество малки държави. Била обречена на забрава, но това било част от плана на опашатите гущери. Когато един народ не помни история си, той губи силата си. Това се и случило. Сформиралите се държави в началото помнели величието си, докато били империя, езиците им били много сходни, но с течение на времето започнали да се разделят. Историята била бурна последните 2000 години и множеството империи които минали през тези територии, окончателно разделили хората. 
Първата империя от новото време била Елинската. Боговете им били рептилите, които се представяли за свръхчовеци, но не били. Напредналите им технологии успели да заблудят наивните хора. Дали им писменост, наука и медицина. Разбира се с това дошла и грешната представа за миналото. Опашатите действали на принципа една част истина и две части лъжа. Така е достатъчно достоверно, но идеята е изкривена. Такава била и представата за света на елините, от там и на всяка друга цивилизация наследник на тяхната. Рептилите им казали за Атлантида, но не им казали, че те били тръгнали по същия път, по който тръгваме и ние, хората. Пътят на технологиите, оставяйки душите си. 
Атлантида била населявана от умни, но бездушни хора. Те напреднали толкова много и толкова бързо, че нямало време да мислят за етика при използването достиженията на науката. Създавали мощни оръжия, работели с огромни енергии, покорили близките звезди, но нямали мъдрост и станали алчни за повече. Така назряла и една от първите войни между Атлантида и империята на Асите. Войната била без ясни мотиви, глупава и без смисъл. Асите победили, защото напредвали бавно и трупали мъдрост. Атлантида била заличена от лицето на Земята. Рептилите предали само част от историята на Атлантида на Елините. Представили ги като добри и изчезването им като трагедия. Подлъгани по същия път, човеците не осъзнавали какво са им приготвили. 
Следващата империя била Рим. Наследила голяма част от културата и идеите на предците си- Елините. Доразвили всичко това и го наложили над света със сила. Там се родила и най-важната за историята религия. 
Последвали и други империи след това, но всичките били рептилски и цялата история на човечеството била предварително написана от тях. 
Хиляди години човечеството тънело в мизерия, духовен глад и невежество. Разбира се, имало хора които знаят истината, но никой не им вярвал и често обществото ги отхвърляло, защото никой никъде не бил виждал въпросните същества. А те пускали от време на време някоя друга технология, с която човечеството ставало все по-бездуховно. Когато все пак достатъчно много хора усетили, че нещо не е наред, Рептилите решили да се скрият още по-надълбоко, не само зад някакви царе. Организирали революция, която трябвало да даде "свобода" на хората. Разбира се, това било лъжа. Сега вместо да налагат мнението си над хората. Те карали човеците сами да искат тези неща. Това била най-голямата им хитрост. Те познавали психологията на робите си, изучавали ги толкова дълго, че знаели как ще реагират на различните дразнители. Знаели, че ако много бавно правят промените, никой няма да се усети и така за няколко хиляди години, те имали стадо от послушни овце, които не само че били в системата, ами и работели за поддръжката ѝ. Хем нагло, хем работи. Всеки път, когато човечеството било на път да ги разкрие, те инсценирали някаква революция или просто създавали война. В суматохата се скривали още по-надълбоко. Създавали корупция в обществото на всички нива. Историята която знаели хората била напълно грешна, музиката която слушали било оръжие, едно от най-добрите. Системата изплетена от алчност и суета наречена капитализъм, слагала окови на всички. Разделили хората на бедни и богати, черни и бели, красиви и грозни, разделили ги по националност, религия, сексуалност, интереси и пол. Така всеки бил враг на всеки. Хората не били единни и нямало как да се противопоставят на истинския враг.
Идеалното робство, при което робите си мислят, че са свободни. Храната която ядели била отровна и вредна. Толкова свикнали с всичко вредно и мизерно, че не им правело впечатление. Тази система работи и до днес. Империята на Асите не съществува то 3 века, но малкото които я помнят, знаят, че един ден пак ще се възроди от пепелта. Тогава всичките ѝ врагове ще ще изпитат силата на народа ѝ. 

Всички права са запазени, не копирайте статията или части от нея без съгласието на автора!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Съществуват ли рептили и сред нас ли са

Хубави места във Варна, които трябва да посетите

Катакомбите под Варна за които не знаете!