Имали ли са пъпове Адам и Ева? На пръв поглед глупав и
незначителен въпрос, но изследван в дълбочина, разкрива корените си, базирани
на няколко сфери: на изкуството,
теологията и историята. Както на всички е ясно, според Библията, Адам и Ева са
първите хора и са създадени от Бог по по-специфичен начин от този, благодарение
на който съществуваме всички ние. Въпросът е: защо векове наред художници
иконописци ги изобразяват по икони и фрески с пъпчета? Много хора смятат че е
алогично за същества без биологична земна майка да имат белег, който маркира
именно връзката с такава, но има и поддръжници на твърдението, че те всъщност
са носели пъпове, по ред причини.
"И създаде Господ Бог
човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива
душа." (Бит. 2:7) Бог собственоръчно извайва Адамовото тяло от прах, и му
даравя частица от себе си. ”И
Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при
човека.“ (Бит. 2:22) Ева е създадена от част от тялото на Адам. Повече от ясно
е, че никой от тях не се е развивал в майчина утроба. Въпреки това, в творбите
на Хенрик де Клерк (Hendrik De Clerck), Микеланджело (Michaelangelo),
Лукас Кранах (Lucas Cranach) и много други художници, творили в различни епохи,
е налице пъпният белег върху телата на първите хора. Много ясно личи тук
противоречието с Библията. Ако те имат пъп, се предполага, че са били изхранени
през пъпна връв в ранното си развитие, което отхвърля идеята, че са създадени
от Бог, защото според Библията, те се „раждат“ на около тридесет години, и не
по стандартния начин, а са именно създадени от пръст и от ребро.
Ако Бог е създал Адам по свой образ, а Адам има пъп, това
навежда на твърдението, че сам Бог е имал пъп, което е поредно противоречие с
Библията, защото предполага, че има нещо преди Бог, че Бог е бил на свой ред
създаден от нещо. Пъпът символизира връзката между майка и детето й. Ако се
опитваме да гледаме на Бог като нещо непреходно, без начало и без край, то той
не би се нуждал от тази връзка. Защо Бог да притежава нещо безполезно?
Като образи на Бог, Адам и Ева се предполага да притежават
сублимните му качества. Ако Бог, и хората, съответно, са подчинени на догмата
за красотата, гласяща, че в нещо перфектно красиво, всичко премахнато,
добавено, или променено, би било само и единствено за по-лошо, би трябвало да
важи, че те не се нуждаят от този белег. Повдига се отново въпроса: защо Бог би
създал нещо без смисъл и функция?
В течението на времето се появяват много хора на мнението,
че Адам и Ева са били създадени с пъпове или че са получили такиви при
специални обстоятелства. Могат да бъдат класифицирани в три групи:
преумбилисти, мидумбилисти и постумбилисти, (umbilical – пъпен) в зависимост от това, кога според тях Адам и
Ева са получили пъпните си белези. Преумбилистите вярват, че Адам е имал пъп
още при създаването си. Мидумбилистите на свой ред твърдят, че при създаването
на Ева, вземайки ребро от Адам, Бог оставя малък белег при запечатването на
кожата му. За тази школа, Ева остава безпъпна до края на живота си. Все пак, те
нямат стабилно библейско доказателство, с което да подкрепят тезата си. Според
библейския текст, всъщност се внушава как Бог взема реброто така, че дори не
събужда Адам, подчертавайки неговата прецизност и изключвайки възможността за
оставяне на белег. Постумбилистите смятат, че райските обитатели са получили
пъповете си, след изгонването им от свещените божии градини. Техният главен
аргумент е, че този белег ще им служи като спомен за греха, въпреки че според
Библията отново сякаш няма нужда от подобно нещо. Ясно е описано в свещената
книга, че след напускането на рая, Адам и Ева „губят своя блясък“, прокудени
„да стъпват цял живот на тръни“ и т.н. получавайки безброй напоняния, че са
съгрешили. Никоя от трите школи няма нито библейски, нито научни факти, с които
да подкрепи тезите си.
Все пак, имайки предвид
строгите църковни канони относно това, което може, и не може да се изобвазява и
излага в свещения храм, прави идеята за съществъването на Адамовия пъп, и
сътветно този на Ева, по-приемлива, понеже е факт, че те биват изобразявани
така.
Може да има и много просто обяснение. Ако разгледаме
проблема от друг аспект, и приемем хората за леко игнорантни и ирационални, е
възможно тези „грешки“ по всички картини и фрески да съществуват, защото все
пак те са създадени от човешка ръка, и може художникът да ги е рисувал по свой
образ. Добавил им е, без да се замисля за произхода на Адам и Ева, всички свои
телесни елементи в произведението си. Можем да приемем и че артистите от
следващото поколение са го последвали. По тази логика, много е лесно да се
възприеме нещо близко до човешката същност. По тази причина, може би, е нямало
особено големи конфликти, засягащи този проблем.
Факт е, че първите хора са
имали полови органи, въпреки това, че не им е било позволено да знаят за какво
служат. Впоследствие, благодарение на тези органи, те са колонизирали света.
Това населяване е било осъществено по познатия ни „земен“ начин и е логично в
следващите поколения хората да са носели пъпове. Възможно е Бог да им е
поставил въпросните родилни белзи, съобразявайки, че поколенията им ще ги имат,
само и единствено да приличат на потомството си. По същия начин, първите
дървета, създадени вече в зряла фаза, също са имали годишни пръстени, именно
защото следващте поколения ще ги имат, въпреки че не са „видели“ сезони и не са
имали възможността да ги образуват. Целта на това подобие с поколенията
вероятно се крие в това, хората да могат да се отъждествят по-лесно с фигурите
на Адам и Ева, и съответно да направи цялата библейска идея за Генезиса
по-достоверна и по-лесно приемлива. Още повече, никъде не пояснен пола на Бог.
Логично е да бъде възприет като безполово същество, понеже е описан от библията
като нещо непреходно и
самодостатъчно. Тогава, създаването на Адам и Ева с репродукционни органи прави
значително по-приемлива и идеята за тяхното сътворение с каквито и да е други
телесни атрибути: в случая пъпове.
Нека разгледаме цитата от библията:
И човека създаде бога по свой образ и подобие.
Трябва да забележим, че ясно пише подобие, а не еднаквост,
между които има значителна разлика. Еднаквост би предположило едно нещо да е
равно на другото, докато подобие означава, че двете имат сходни свойства и
качества. Едното прилича на другото, но все още не е тъждествено с него. Така
можем да кажем, че е съвсем възможно Адам и Ева да са изглеждали по какъвто и
да е било начин, без да има никакъв ущърб с Библията. Още повече, въпреки че
Бог често е изобразяван, това не значи, че има образ. Не можем да приемем, че
той изглежда като човек, дори би било глупаво, имайки предвид и втората божия
заповед, гласяща: „Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо,
което е на небето горе...“ Тя намеква, че Бог наистина няма образ, давайки още
по-голяма свобода на образите на Адам и Ева.
С малко познания по иврит, можем
отново да разгледаме това, което пише в Битие. В превод от арамейски на иврит,
думата „елохим“ означава Бог, но тя на свой ред е множествената форма на думата
„елох“. Евреите до днес пазят жив спомен, и може да бъде срещнат в книгите им
„елох“, когото смятат за същество, отговорно за строежа на биогенетиката на
съвременната човешка раса.
И Бог каза: да
създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ (Битие 1:26)
Това ни навежда на една съвсем нова концепция. Именно тази
за съществъването на повече от един Бог сътворител. Ако се замислим, бидейки
повече от един на брой, не е изключено боговете да са се размножавали. Подобно
нещо можем да видим и в гръцката митология, където има много богове и се
свързват както с други богове, така и със смъртни. Размножаването предполага раждане,
което раждане, ако бъде подобно на човешкото, не изключва наличието на пъпна
връв и съответно пъп.
Ако
не тълкуваме смисъла на текста в библията буквално, можем да заключим, че може
би целта е била да се подчертае божието присъствие у човека само на духовно
равнище. Ако отново приемем Бог като нещо сублимно, непреходно, без начало и
без край, то не би се предполагало той да има образ, лик и тяло. Това може да
обясни и много неща за външния вид на първите хора, включително наличието на
родилния белег.
В
крайна сметка, имали ли са пъпове Адам и Ева не можем да знаем със сигурност.
Логиката ни кара да заключим, че те са нямали такива, но е факт, че те са се, и
продължават да бъдат изобразявани с пъпни белези, което на свой ред ни кара да
се замислим защо, и има ли достатъчно добра причина нещата да стоят така.
Автор: Венцислав Виделов
Или да харесата фотографската ми страница., ще съм много благодарен на второто!
Всички права са запазени, не копирайте статията или части от нея без съгласието на автора!
|
Коментари
Публикуване на коментар