Истинското добро и зло!
Амброуз каза:
– Магьосничеството и светостта са двете единствени реалности.
И продължи:
– Магията се оправдава от чадата си – те ядат корички хляб и пият чиста водица с много повече радост, отколкото преялите епикурейци.
– Вие говорите за светците?
– Да. Но също и за грешниците. Струва ми се, че изпадaте в характерната грешка за всички, които ограничават духовния свят до областите на върховното Добро. Върховно перверзните люде също са част от духовния свят. Обикновеният плътски и чувствен човек никогa няма да бъде истински светец. Но и истински грешник – също. Повечето от нас са противоречиви създания и не заслужаваме особено внимание. Вървим по пътя си, ровим се във всекидневната сивота, без да разбираме дълбинното значение на нещата. Точно затова Доброто и Злото в нас са еднакви – случайни, незначителни.
– Значи, според вас, истинският грешник, както и истинският светец, са аскети?
– Великите в Доброто и в Злото отхвърлят несъвършените подобия и вървят към прекрасните оригинали. Аз не се съмнявам, че най-светият от светците никога не е извършвал добри дела в обикновения смисъл на думата. А от друга страна – съществуват пропаднали до дъното на пропастта на Злото хора, които през целия си живот не са извършвали онова, което наричате „лоша постъпка”. За миг той излезе от стаята. Котгрейв се обърна към приятеля си и му благодари, че го е запознал с Амброуз.
– Великолепен е – каза той. – Никога не съм виждал подобна откачалка.
Амброуз се завърна с нова бутилка уиски, наля и на двамата. Разкритикува свирепо сектата на въздържателите, но на себе си сипа само вода. Щеше да продължи монолога си, когато Котгрейв го прекъсна.
– Парадоксите ви са чудовищни. Можело човек да бъде велик грешник и въпреки това да не е извършил нищо престъпно? Хайде де!
– Ужасно грешите – възрази му Амброуз. – Аз никога не се занимавам с парадокси, макар много да ми се иска. Казвам само, че човек може да е страхотен познавач на бургундски вина, но никога да не се е докосвал до киселяка от кръчмите. По-скоро повтарям брадати истини, а не парадокси, нали? Вие реагирате така, защото нямате представа какво точно е грехът. Естествено, съществува връзка между огромния Грях и така наречените лоши постъпки: убийство, кражба, фалшификация и пр., но връзката е като между азбуката и гениалната поезия. Заблуждението ви е широко разпространено: както всички, вие сте свикнал да разглеждате нещата през специални очила. Ние мислим, че човекът, който ни е сторил зло – на нас или на съседите ни – е лош човек. От социална гледна точка, той наистина е такъв. Но нима не осъзнавате, че в основата си Злото е самотно, че то е страст на душата? Обикновеният убиец не е грешник в истинския смисъл на думата. Той е опасно животно, от което трябва да се избавим, за да си спасим кожата. Бих казал, че е хищник, а не грешник.
– Всичко това ми изглежда доста странно.
– Ни най-малко. Убиецът убива по негативни, а не по позитивни причини, не му достига нещо, което притежават не-убийците. Напротив, злото е напълно позитивно. Но позитивно в друг смисъл. И е крайно рядко. Няма съмнение, че истинските грешници са по-малко от светците. Що се отнася до онези, които вие наричате престъпници – то те са същества, които не пречат и обществото има причини да се пази от тях. Но, повярвайте ми, между антиобществените им действия и Злото съществува значително разстояние.
Ставаше късно. Приятелят, който доведе Котгрейв у Амброуз несъмнено вече беше слушал теориите. Той скучаеше и се усмихваше лукаво, но Котгрейв започваше да си мисли, че „безумецът” може би всъщност беше мъдрец.
– Знаете ли, че страшно ме заинтригувахте? – каза той.
– Значи смятате, че ние не разбираме истинската природа на Злото?
– Надценяваме го. Или пък го подценяваме. От една страна наричаме грях нарушението на обществените правила, социалните табута. Това е абсурдно преувеличение. От друга страна, отдаваме такова огромно значение на „греха”, състоящ се в посягането върху имуществото ни или върху жените ни, че напълно изгубваме от поглед истински ужасните неща в големите грехове.
– Но какво тогава е грехът? – попита Котгрейв.
– Принуден съм да отвърна на въпроса ви с въпрос. Какво ще изпитате, ако котката или кучето ви започне да ви говори с човешки глас? Ако розите в градината ви запеят? Ако пътната настилка започне да наедрява пред очите ви? Е добре, подобни примери могат да ви дадат мъглява представа какво точно е грехът. Оставащият до този момент равнодушен трети участник в беседата изведнъж скочи:
– Ей, вие и двамата се побъркахте. Отивам си у дома. Изпуснах последния трамвай и ще трябва да ходя пеша. След напускането му, Амброуз и Котгрейв се наместиха още по-удобно в креслата. Светлината на лампите започна да избледнява в мъглата, която призори заледи прозорците.
– Учудвате ме – каза Котгрейв. – Никога не съм мислил за тези неща. Ако наистина сте прав, то трябва да обърнем всичко с главата надолу. Значи според вас, същността на греха е...
– Грехът е опит за превземане на небето с щурм – каза Амброуз. – Според мен той се състои в стремежа по забранен начин да се проникне в друга, висша сфера. От казаното ще ви стане ясно защо е толкова рядък. Всъщност малцина имат желание да проникват във високи или ниски сфери, независимо дали с позволени или със забранени средства. Светците не са много. Но грешниците, в смисъла, който аз им придавам, са още по-малко. А и гениите, които присъстват и в двете групи, никак не са много... Но може би е по-трудно да станеш истински грешник, отколкото истински светец.
– Защото грехът е дълбоко противоположен на нашата природа?
– Точно така. Светостта изисква велико или почти велико усилие, но подобно усилие се вписва в естествените пътища от миналото. Необходимо е човек да преоткрие своя екстаз отпреди грехопадението. А грехът е опит да заграбим такъв екстаз и такова знание, които никога не са ни били дадени. Който се домогва към тях, става демон. Казах ви, че обикновеният убиец не е непременно грешник. Мисля си например за Жил дьо Ре. Вижте, ако Доброто и Злото са еднакво далеч от обсега на съвременния обикновен, социален и цивилизован човек, то все пак Злото като че ли му е значително по-чуждо. Светецът се старае отново да придобие отдавна изгубения дар; грешникът иска онова, което никога не е притежавал. В най-общ смисъл, той всъщност повтаря грехопадението.
– Католик ли сте? - запита Котгрейв.
– Да.
– Тогава какво мислите за заповедите, в които смъртни грехове са наречени неща, които вие отнасяте към незначителните престъпления?
– Моля ви, забележете, че в светите скрижали на моята религия непрекъснато се появява думата „маг”, която изглежда ключова. Дребните престъпления, наречени грехове, се ползват с това определение, когато преследваният от моята религия маг стои зад извършителя им. Маговете използват породените от материалния и социалния живот човешки недостатъци като оръдия за постигане на мерзките си цели. Позволете ми да ви кажа следното: нашите висши чувства до такава степен са се притъпили, ние до такава степен сме натъпкани с материализъм, че дори не бихме познали истинското Зло, ако не дай си Боже го срещнем.
– Но нима няма да усетим разтрисането, ужаса от сблъсъка? Споменатият преди малко от вас ужас – да чуеш пеещи рози?
– Ако бяхме естествени индивиди – щяхме. Децата и някои жени изпитват подобен ужас. Но условностите, цивилизацията и образованието заглушават и затъмня-ват природата за по-голямата част от нашите съвременници. Понякога можем да разпознаем Злото по ненавистта му към Доброто – само това, а и то става чисто случайно. В действителност изчадията на Ада се движат сред нас незабележими.
– Смятате ли, че те и сами не осъзнават злото, което въплъщават?
– Да, убеден съм. Истинското Зло в човека е като святостта или като гения. То е екстаз на душата, който се изплъзва от съзнанието. Човек може да бъде безкрайно, чудовищно лош и да не подозира, че е такъв. Но, повтарям: Злото в истинския смисъл на думата се среща от дъжд на вятър. Струва ми се, че дори появите му стават все по-редки.
– Старая се да следя мисълта ви – каза Котгрейв. – Искате да кажете, че истинското Зло всъщност е доста по-различно от онова, което ние наричаме Зло?
– Точно така. Жалък нещастник, подгрят от алкохола, се връща в къщи и убива с ритници жена си и децата си. Той е убиец. Но Жил дьо Ре също е убиец. Усещате ли пропастта, която ги разделя? И в двата случая определението е едно и също, но вложеният в него смисъл е различен. Несъмнено същото слабо сходство съществува между всички „социални” и дълбоко духовни грехове, но в единия случай става дума за сенки, а в другия – за реалности. Ако имате предразположение към теологичните разсъждения, може би ще ме разберете.
– Честно да си призная, никога не съм отделял внимание на теологията – призна Котгрейв. – Искрено съжалявам, но за да се върнем към нашата тема, моля, кажете: смятате ли, че грехът е нещо окултно, тайно?
– Да. Той е адско чудо, така както светостта е свръхестествено чудо. Истинският грях се спуска до такова ниско равнище, че ние дори не подозираме съществуването му. Той е като най-ниската нота, изсвирена на органа, толкова ниска, че никой не я чува. Понякога са възможни неуспехи, падения, които отвеждат в лудницата или към още по-страшен край. Но в никакъв случай не бива да смесваме греха със социалните злодеяния. Спомнете си Апостола: той говори за „другата страна” и прави разлика между благодетелните постъпки и милосърдието. Можем да раздадем всичко на бедните, но да не сме милосърдни, можем да избегнем всички грехове и все пак да сме създания на Злото.
– Странна психология! – възкликна Котгрейв. – Но признавам, че тя ми харесва. Предполагам че според вас истинският грешник може да мине за безобиден персонаж?
– Разбира се. Истинското Зло няма нищо общо с обществото. И Доброто също. Смятате ли, че ще изпитате „удоволствие” в компанията на Свети Павел? Или че ще се „разбирате отлично” с рицаря Галахад? Същото е с грешниците и със светците. Ако срещнете истински грешник и разпознаете греха в него, то несъмнено ще бъдете потресен от ужас. Но е възможно и да не откриете причина, поради която той да не ви „хареса”. Напротив – далеч по-вероятно е, че ще забравите за греха му и ще се почувствате приятно около него. При все това!... Не, никой не е в състояние да отгатне колко ужасяващо е истинското Зло!... Ако в това зараждащо се утро розите и лилиите в градината изведнъж запеят, ако мебелите в този дом тръгнат с парадна крачка, както в разказа на Мопасан!
– Радвам се, че се върнахте към сравнението си – каза Котгрейв, – защото исках да разбера: на каква проява в историята на човечеството съответства подобно разиграване на предметите? Още веднъж ви питам, какво точно е грехът? Бих искал най-после да чуя конкретен пример. За първи път Амброуз се поколеба:
– Вече казах, че истинското Зло се среща рядко. Изключително виновният за изпразването на святостта от смисъл материализъм е направил още повече, за да подтисне Злото. Земята ни изглежда толкова удобна, че нямаме желание нито да се катерим нависоко, нито да се спускаме ниско. Нещата се развиват така, сякаш специалистът по Ада е обречен на чисто археологически изследвания.
– И все пак ми се струва, че търсенията ви са стигнали до съвременността?
– Виждам, че интересът ви е действителен. Е добре, признавам, че посъбрах разни документи...
– Магьосничеството и светостта са двете единствени реалности.
И продължи:
– Магията се оправдава от чадата си – те ядат корички хляб и пият чиста водица с много повече радост, отколкото преялите епикурейци.
– Вие говорите за светците?
– Да. Но също и за грешниците. Струва ми се, че изпадaте в характерната грешка за всички, които ограничават духовния свят до областите на върховното Добро. Върховно перверзните люде също са част от духовния свят. Обикновеният плътски и чувствен човек никогa няма да бъде истински светец. Но и истински грешник – също. Повечето от нас са противоречиви създания и не заслужаваме особено внимание. Вървим по пътя си, ровим се във всекидневната сивота, без да разбираме дълбинното значение на нещата. Точно затова Доброто и Злото в нас са еднакви – случайни, незначителни.
– Значи, според вас, истинският грешник, както и истинският светец, са аскети?
– Великите в Доброто и в Злото отхвърлят несъвършените подобия и вървят към прекрасните оригинали. Аз не се съмнявам, че най-светият от светците никога не е извършвал добри дела в обикновения смисъл на думата. А от друга страна – съществуват пропаднали до дъното на пропастта на Злото хора, които през целия си живот не са извършвали онова, което наричате „лоша постъпка”. За миг той излезе от стаята. Котгрейв се обърна към приятеля си и му благодари, че го е запознал с Амброуз.
– Великолепен е – каза той. – Никога не съм виждал подобна откачалка.
Амброуз се завърна с нова бутилка уиски, наля и на двамата. Разкритикува свирепо сектата на въздържателите, но на себе си сипа само вода. Щеше да продължи монолога си, когато Котгрейв го прекъсна.
– Парадоксите ви са чудовищни. Можело човек да бъде велик грешник и въпреки това да не е извършил нищо престъпно? Хайде де!
– Ужасно грешите – възрази му Амброуз. – Аз никога не се занимавам с парадокси, макар много да ми се иска. Казвам само, че човек може да е страхотен познавач на бургундски вина, но никога да не се е докосвал до киселяка от кръчмите. По-скоро повтарям брадати истини, а не парадокси, нали? Вие реагирате така, защото нямате представа какво точно е грехът. Естествено, съществува връзка между огромния Грях и така наречените лоши постъпки: убийство, кражба, фалшификация и пр., но връзката е като между азбуката и гениалната поезия. Заблуждението ви е широко разпространено: както всички, вие сте свикнал да разглеждате нещата през специални очила. Ние мислим, че човекът, който ни е сторил зло – на нас или на съседите ни – е лош човек. От социална гледна точка, той наистина е такъв. Но нима не осъзнавате, че в основата си Злото е самотно, че то е страст на душата? Обикновеният убиец не е грешник в истинския смисъл на думата. Той е опасно животно, от което трябва да се избавим, за да си спасим кожата. Бих казал, че е хищник, а не грешник.
– Всичко това ми изглежда доста странно.
– Ни най-малко. Убиецът убива по негативни, а не по позитивни причини, не му достига нещо, което притежават не-убийците. Напротив, злото е напълно позитивно. Но позитивно в друг смисъл. И е крайно рядко. Няма съмнение, че истинските грешници са по-малко от светците. Що се отнася до онези, които вие наричате престъпници – то те са същества, които не пречат и обществото има причини да се пази от тях. Но, повярвайте ми, между антиобществените им действия и Злото съществува значително разстояние.
Ставаше късно. Приятелят, който доведе Котгрейв у Амброуз несъмнено вече беше слушал теориите. Той скучаеше и се усмихваше лукаво, но Котгрейв започваше да си мисли, че „безумецът” може би всъщност беше мъдрец.
– Знаете ли, че страшно ме заинтригувахте? – каза той.
– Значи смятате, че ние не разбираме истинската природа на Злото?
– Надценяваме го. Или пък го подценяваме. От една страна наричаме грях нарушението на обществените правила, социалните табута. Това е абсурдно преувеличение. От друга страна, отдаваме такова огромно значение на „греха”, състоящ се в посягането върху имуществото ни или върху жените ни, че напълно изгубваме от поглед истински ужасните неща в големите грехове.
– Но какво тогава е грехът? – попита Котгрейв.
– Принуден съм да отвърна на въпроса ви с въпрос. Какво ще изпитате, ако котката или кучето ви започне да ви говори с човешки глас? Ако розите в градината ви запеят? Ако пътната настилка започне да наедрява пред очите ви? Е добре, подобни примери могат да ви дадат мъглява представа какво точно е грехът. Оставащият до този момент равнодушен трети участник в беседата изведнъж скочи:
– Ей, вие и двамата се побъркахте. Отивам си у дома. Изпуснах последния трамвай и ще трябва да ходя пеша. След напускането му, Амброуз и Котгрейв се наместиха още по-удобно в креслата. Светлината на лампите започна да избледнява в мъглата, която призори заледи прозорците.
– Учудвате ме – каза Котгрейв. – Никога не съм мислил за тези неща. Ако наистина сте прав, то трябва да обърнем всичко с главата надолу. Значи според вас, същността на греха е...
– Грехът е опит за превземане на небето с щурм – каза Амброуз. – Според мен той се състои в стремежа по забранен начин да се проникне в друга, висша сфера. От казаното ще ви стане ясно защо е толкова рядък. Всъщност малцина имат желание да проникват във високи или ниски сфери, независимо дали с позволени или със забранени средства. Светците не са много. Но грешниците, в смисъла, който аз им придавам, са още по-малко. А и гениите, които присъстват и в двете групи, никак не са много... Но може би е по-трудно да станеш истински грешник, отколкото истински светец.
– Защото грехът е дълбоко противоположен на нашата природа?
– Точно така. Светостта изисква велико или почти велико усилие, но подобно усилие се вписва в естествените пътища от миналото. Необходимо е човек да преоткрие своя екстаз отпреди грехопадението. А грехът е опит да заграбим такъв екстаз и такова знание, които никога не са ни били дадени. Който се домогва към тях, става демон. Казах ви, че обикновеният убиец не е непременно грешник. Мисля си например за Жил дьо Ре. Вижте, ако Доброто и Злото са еднакво далеч от обсега на съвременния обикновен, социален и цивилизован човек, то все пак Злото като че ли му е значително по-чуждо. Светецът се старае отново да придобие отдавна изгубения дар; грешникът иска онова, което никога не е притежавал. В най-общ смисъл, той всъщност повтаря грехопадението.
– Католик ли сте? - запита Котгрейв.
– Да.
– Тогава какво мислите за заповедите, в които смъртни грехове са наречени неща, които вие отнасяте към незначителните престъпления?
– Моля ви, забележете, че в светите скрижали на моята религия непрекъснато се появява думата „маг”, която изглежда ключова. Дребните престъпления, наречени грехове, се ползват с това определение, когато преследваният от моята религия маг стои зад извършителя им. Маговете използват породените от материалния и социалния живот човешки недостатъци като оръдия за постигане на мерзките си цели. Позволете ми да ви кажа следното: нашите висши чувства до такава степен са се притъпили, ние до такава степен сме натъпкани с материализъм, че дори не бихме познали истинското Зло, ако не дай си Боже го срещнем.
– Но нима няма да усетим разтрисането, ужаса от сблъсъка? Споменатият преди малко от вас ужас – да чуеш пеещи рози?
– Ако бяхме естествени индивиди – щяхме. Децата и някои жени изпитват подобен ужас. Но условностите, цивилизацията и образованието заглушават и затъмня-ват природата за по-голямата част от нашите съвременници. Понякога можем да разпознаем Злото по ненавистта му към Доброто – само това, а и то става чисто случайно. В действителност изчадията на Ада се движат сред нас незабележими.
– Смятате ли, че те и сами не осъзнават злото, което въплъщават?
– Да, убеден съм. Истинското Зло в човека е като святостта или като гения. То е екстаз на душата, който се изплъзва от съзнанието. Човек може да бъде безкрайно, чудовищно лош и да не подозира, че е такъв. Но, повтарям: Злото в истинския смисъл на думата се среща от дъжд на вятър. Струва ми се, че дори появите му стават все по-редки.
– Старая се да следя мисълта ви – каза Котгрейв. – Искате да кажете, че истинското Зло всъщност е доста по-различно от онова, което ние наричаме Зло?
– Точно така. Жалък нещастник, подгрят от алкохола, се връща в къщи и убива с ритници жена си и децата си. Той е убиец. Но Жил дьо Ре също е убиец. Усещате ли пропастта, която ги разделя? И в двата случая определението е едно и също, но вложеният в него смисъл е различен. Несъмнено същото слабо сходство съществува между всички „социални” и дълбоко духовни грехове, но в единия случай става дума за сенки, а в другия – за реалности. Ако имате предразположение към теологичните разсъждения, може би ще ме разберете.
– Честно да си призная, никога не съм отделял внимание на теологията – призна Котгрейв. – Искрено съжалявам, но за да се върнем към нашата тема, моля, кажете: смятате ли, че грехът е нещо окултно, тайно?
– Да. Той е адско чудо, така както светостта е свръхестествено чудо. Истинският грях се спуска до такова ниско равнище, че ние дори не подозираме съществуването му. Той е като най-ниската нота, изсвирена на органа, толкова ниска, че никой не я чува. Понякога са възможни неуспехи, падения, които отвеждат в лудницата или към още по-страшен край. Но в никакъв случай не бива да смесваме греха със социалните злодеяния. Спомнете си Апостола: той говори за „другата страна” и прави разлика между благодетелните постъпки и милосърдието. Можем да раздадем всичко на бедните, но да не сме милосърдни, можем да избегнем всички грехове и все пак да сме създания на Злото.
– Странна психология! – възкликна Котгрейв. – Но признавам, че тя ми харесва. Предполагам че според вас истинският грешник може да мине за безобиден персонаж?
– Разбира се. Истинското Зло няма нищо общо с обществото. И Доброто също. Смятате ли, че ще изпитате „удоволствие” в компанията на Свети Павел? Или че ще се „разбирате отлично” с рицаря Галахад? Същото е с грешниците и със светците. Ако срещнете истински грешник и разпознаете греха в него, то несъмнено ще бъдете потресен от ужас. Но е възможно и да не откриете причина, поради която той да не ви „хареса”. Напротив – далеч по-вероятно е, че ще забравите за греха му и ще се почувствате приятно около него. При все това!... Не, никой не е в състояние да отгатне колко ужасяващо е истинското Зло!... Ако в това зараждащо се утро розите и лилиите в градината изведнъж запеят, ако мебелите в този дом тръгнат с парадна крачка, както в разказа на Мопасан!
– Радвам се, че се върнахте към сравнението си – каза Котгрейв, – защото исках да разбера: на каква проява в историята на човечеството съответства подобно разиграване на предметите? Още веднъж ви питам, какво точно е грехът? Бих искал най-после да чуя конкретен пример. За първи път Амброуз се поколеба:
– Вече казах, че истинското Зло се среща рядко. Изключително виновният за изпразването на святостта от смисъл материализъм е направил още повече, за да подтисне Злото. Земята ни изглежда толкова удобна, че нямаме желание нито да се катерим нависоко, нито да се спускаме ниско. Нещата се развиват така, сякаш специалистът по Ада е обречен на чисто археологически изследвания.
– И все пак ми се струва, че търсенията ви са стигнали до съвременността?
– Виждам, че интересът ви е действителен. Е добре, признавам, че посъбрах разни документи...
Идея: parallel-reality.com
Откъс от книгата на Луи Повел и Жак Бержие "Утрото на Магьосниците"
Коментари
Публикуване на коментар