Как медиите манипулират и оформят обществото
Как ни програмират чрез медиите и поп-културата
Масовите медии са най-мощният инструмент, използван от управляващата класа за манипулиране на масите. Те оформят и моделират мнения и нагласи и определят кое е нормално и приемливо.
Повечето статии в този сайт обсъждат окултна символика, скрити (или не) в поп културата. От тези статии възникват много закономерни въпроси, свързани с предназначението на тези символи и мотивацията на тези, които ги поставят там, но за мен е невъзможно да дам задоволителни отговори на тези въпроси, без да спомена много други понятия и факти. Тази статия изследва теоретичната и методологична основа на анализите, представени на този сайт, както и представя основните принципи в областта на масовите комуникации. Някои хора четат моите статии и мислят, че казвам „Лейди Гага иска да контролира умовете ни“. Това не е така. Тя е просто малка част от огромната система, която е средствата за масова информация.
Важно е да се разбере, че поп-културата, доставяна чрез медиите не е просто за "забавление". Филми, музика и книги са спойката на обществото. Едно време тази роля е излпълнявана от митологията и религията, но днес те остъпват място на киното. Едно общество за да функционира, трябва да има общи идеи, общ език (език в преносния смисъл на думата). Трябва да има общи метафори. Идеи, които са познати на всички в обществото, меми. Това е спойката, това е скрития език, чрез който си говорим. Този който контролира този общ език и задава курса на комуникация, той контролира самото общество.
Съвременната поп-култура е най-прекия път за повдигането на воала на онова какво се случва на планетата. Не защото в нея има толкова много пряко показани истини, а просто защото фокуса на почти цялата планета е съсредоточен в т. нар. „звезди“, техния живот и творчество, които ние познаваме като „филми“. Това превръща киното и музикалната индустрия в много добра отправна точка. Тъй като всеки е гледал „този филм“ или е слушал „онази песен“ (дори и най-големия ръб).- Издателство Паралелна реалностВсъщност, ако се замислим ще видим, че повечето съвременни филми разказват една и съща история по 1000 различни начина. На пръв поглед имаме филм за края на света или плоска комедия, блудкава романтика, но това са само различни разцветки на едно и също нещо. Няколко мотива се пробутват на населението и това си има цел. Ще дам простия пример с разведените родители в 90% от американските филми. По този начин се формира нагласа и отношение към дадена тема. Мъжа трябва да е такъв и такъв за да е харесван, жената трябва да е такава. "Това" са правилните взаимоотношения между хората и т.н.
Всичко това е много символично в контекста на филмовите сюжети, защото както казва Екхарт Толе, причината поради която възниква някаква сюжетна развръзка във филмите изобщо, може да се заключи в 3 прости думи: „нещо се обърква“ :) Това е причината и сюжета зад всички филми.
Без значение дали ще е драма, комедия, horror или sci-fi. Самата структура на тази предпоставка потапя цялата планета бавно и постепенно в един мисловен модел на вечна тревожност, че ако нещо е както трябва, то може би има нещо нередно в него и „то ще се обърка“ :) Още по-интересното, е че когато това се случи, ние се оплакваме от подобно стечение на обстоятелствата в живота ни, но въпреки всичко отиваме да го гледаме на филм, защото... тогава е забавно! А като ни се случи наистина не е забавно :) Тогава е „драма“.
Програмиране чрез средства за масова информация
Най-добрият начин да предвидите бъдещето е като го изобретите.
— Алън Кей
„Predictive programming“ е термин, който бива трудно преводим на български с една или няколко думи, запазвайки успешно пълния му смисъл.
Най-общо казано става дума за идея или комбинация от идеи, които биват имплантирани в съзнанието чрез повтарящите се сюжети на дадени кинопродукции или чрез различни шаблони в поп-културата. Тъй като тези идеи винаги са свързани с бъдещи събития и са под формата на „пожелателно подсказване“, един от възможните преводи на РР е „пророческо програмиране“ или „предсказателно програмиране“, но това не придава всички възможни нюанси на концепцията по най-подходящия начин. Затова нека видим в какво се състои идеята, за да можем да разберем и целия замисъл в по-голяма пълнота.
РР е прастара техника. Още в „Държавата“, Платон намеква за културната индустрия на неговото собствено време и как е било от изключителна важност не само поддържането на контрола над хората от страна на елита, но и контролирането на всичко, което е спускано към публиката като цяло. Древните са открили, че хората имат неутолим апетит за забавление или както му казваме ние днес – „хляб и зрелища“. Те открили, че формулата на човешкото поведение е просто наука. Единствено трябва да знаете поредността на натискане на точните бутони и можете да контролирате цялата планета. Ако е представено по правилния начин, с правилната пропаганда, публиката ще реагира по очаквания начин така, сякаш е предпрограмирана да го направи. Работило е в миналото, работи сега, ще работи и за в бъдеще. Ето защо тайните общества са напълно убедени, че могат да променят народите по планетата според волята си. Просто защото вече го правят от хиляди години. Всяка една пропаганда може да бъде пробутана наново. Просто трябва да имате правилната формула и адекватната за времето опаковка. Съвременната модификация на онова, което иначе е правено винаги, е следната.
За да подготвите съвременната тълпа за дадена идея, трябва да имате контрол над тяхното възприятие за бъдещето, а не над самото бъдеще. Защото масите създават бъдещето и елита знае това. Кукловодите ви подсказват какво да очаквате от бъдещето – как ще мислите и ще се държите в това бъдеще, а различни наши версии приемат или отхвърлят това бъдеще. Бъдещето не може да бъде предвидено и осъществено просто така. Вие манипулирате определени потоци и настроения и оставате на стадото да се доведе самò точно дотам, където го искате. Именно това е predictive programming и днес той се постига изключително със средствата на мултимедията. Това е идеалният инструмент от 1 век насам, защото никога досега не е имало период в историята, в който хората да са толкова пристрастени от забавленията и драмата, която се генерира около тях. Това е единственото време, в което цялата планета е пристрастена към онова, което на практика е бълвано от един и същ източник под различни форми. И ние буквално не можем да му се наситим. Просто не можем. Много от нас не могат да си представят живота без телевизия, любимите ни рубрики, предавания, сериали, филмови поредици, музикални банди, facebook-групи и какво ли още не.Програмирането по тази линия и с наличието на подобен инструмент става изключително лесно и за това си има много просто обяснение.
Ако се замислите, бързо ще откриете, че склонността ви към критично мислене пада драстично докато гледате телевизия или някой филм. Много повече отколкото докато четете книга – типа взаимодействие и отношение, което се изгражда в момента на контакта между книгата и екрана просто е различно. Тъй като екрана има архетип на авторитет, това отваря прозорец в съзнанието. Вие вече сте податливи на сугестия в стил: „щом го казват по телевизията значи е вярно“. В този ред на мисли трябва да разберете, че РP не е някаква форма на сложен mind control или brainwashing. Това не е нещо толкова фантастично за разбиране и възприемане.
Когато говорим за predictive programming, говорим изключително и само за умишлено посети, едва доловими следи в публичната медия – филми, телевизия, новини и т.н. – за дадени бъдещи социални, политически и технологични промени. Идеята е, че когато правилният тайминг за тези промени настъпи, публиката е подготвена за идеята от вече загнездилите се идеи посети от поп-културата и по този начин пасивно приема тези промени без особена реакция, без дори да си помисли да въстава срещу тези промени. РР на практика е тип пропаганда и психологическо третиране, което се извършва както на подпрагово, така и на очевидно равнище, ако имате сетивото да го разпознаете. По този начин, когато в даден момент настъпи мига някое добре инженирано „поп-културно пророчество“ да се „сбъдне“, публиката го приема за неизбежно, защото възникват аргументи от рода на това, че: „дори филмите са го предвидили – очевидно е, че нещото трябва да се случи точно така“. Колкото и наивно и простовато да звучи по начина по който го представям в момента – точно така мисли тълпата. В самите филми тези теми също са представени като неизбежни – например – утопия, в която имаме традиционен диктаторски строй. Помислете само колко такива филми съществуват. Всичко това се забива в съзнанието и има определена функция.
Градивната единица на РР (както и на всички идеи) са т. нар. „меми“. Мемите са главната съставка на идеите, които циркулират в дадена култура. Това включва трансмисията на едно съзнание до друго чрез символи, писане, реч, жестове, ритуали или който и да е друг феномен, който може да бъде имитиран. В културен контекст, мемите могат да бъдат сравнени с начина на функциониране на гените в организма, защото те се саморепликират, мутират и се приспособяват към средата си. Типични примери за меми са хитовите мелодии, забиващи се в главите ни (които не можем да извадим с часове), вдъхновяващите идеи, крилатите фрази, начинът на обличане, различните типове архитектура бележещи различните епохи и т.н. Needless to say – мемите могат да бъдат проводник на творческия процес на нечий Висш Аз и да вдъхновяват по „естествен“ начин или да бъдат плод на технологичен и психологически mind control, обособявайки ни по „неестествен начин“. За мен и двете проявления са естествено канализирани, просто едното е плод на позитивна енергия, другото на негативна. Правя това разграничение изцяло за нуждите на материала. В реалността, границите между двете са имагинерни и лежат единствено във фрагментирания ум.
Тъй като става въпрос за възможни сценарии, които представляват визията на някой за нещо, най-добрия жанр за насаждането на PP-меми е научната фантастика просто защото нейните сюжети се разгръщат в близкото и далечно бъдеще по default. Т.е. – рамката съвпада с целта, което създава много добър резонанс на архетипно ниво. Обикновено става дума за фантастична история развиваща се в близкия космос или в далечна галактика, чрез която се представят концепции и идеи, които в крайна сметка ще бъдат привнесени в реалността. Отново – по този начин, когато тайминга за това събитие в реалността започне да наближава, всичко случващо се ще изглежда познато на аудиторията. В такъв момент има усещане за неизбежност, което нямаше да присъства, ако не беше самия predictive programming и идеята, че бъдещето по всяка вероятност ще изглежда точно по начина по който вече сме го видели в някой филм. В такъв момент човек се чувства по-малко мотивиран да възрази срещу такова развитие на обстоятелствата, защото самия дизайн на PP е такъв, че създава усещане за естествено развитие на нещата – некоординиран плавен преход без сценарий. Силата на РР се състои и в това, че поради огромния културен impact на киноиндустрията над човешките умове, ние нямаме нищо против нашата действителност да прилича на „Междузвездни войни“ или „Стар Трек“ (примерно). Т.е., използва се платформата на една вече изградена поп-културна митология за прокарването на идеи, които по принцип изобщо не биха били в интерес на хората. Но поради любовта ни към етикета („ехааа, бъдеще като в „Междузвездни войни“!), ние прегръщаме доброволно цялата конструкция зад този етикет. Така, неща и идеи, които при други обстоятелства биха били възприети за странни, вулгарни, нежелани или невъзможни, са ситуирани в контекста на кино-сюжетите, в пространството на фантазията. Когато зрителят гледа тези филми, неговото съзнание остава отворено за внушения, защото една част от нас разбира, че наблюдаваното не е реално, а фантазия. Това позволява лесно обуславяне. Ще останете напълно удивени как хората приемат дадени концепции, когато са в лъскавата опаковка на филмовата индустрия. Поразяващо е колко неща не бихте приели за „нормални“, ако се бяхте сблъскали с тях сами по себе си в живота. Но в същото време бихте се трогнали, виждайки ги на големия екран под формата на история изиграна от няколко знаменитости. Ето защо я наричаме „магията на киното“. Магията не е просто метафора в случая. Става дума за изключително буквална форма на много специфична магия (и ще разгледам това след малко в окултната страна на нещата).
РР работи чрез развъждането на илюзията, че съществува изключително непогрешима визия за това как ще изглежда света в бъдеще. Идеята е в даден момент тази визия да се закотви и да се превърне в неизбежност. Чрез циркулацията на научната „фантастика“, невежите маси са хранени със семиотични внушения за идващите събития. Много често в тези произведения откриваме парадигмите изгодни на управляващия елит. Например, като цивилизация вече сме толкова обусловени от всички научнофантастични филми, че сме предопределени да разширим цивилизацията си към космоса, че ако на настоящия етап изведнъж спрем да работим в тази посока – това би изглеждало изключително странно на всички. Много малко хора се замислят, че бъдещето на расата ни може да бъде на Земята, но при коренна промяна на модела по който се развиваме (това е по-странната идея, отколкото да отлетим в космоса и да намерим планета, която е годна за човешки живот – go figure!). Така, когато бъдещето се разгърне по очаквания начин, в очите на масата, зародиша му лежи в рамките на фиктивното литературно или кино-произведение, което е „предсказало“ или директно изобретило това бъдеще. Изключително тънкия психологически момент тук е, че всичко това се смята за невинно, защото цялата планета обича поп-културата. Ако същата визия бъде наложена насилствено от някой диктатор обаче – тя няма да бъде приета по същия начин. Защото на теория изкуството е безвредно и вдъхновява. Дадена идея бива попивана много по-лесно чрез него, отколкото по политическа линия към която цари всеобщ скептицизъм и недоверие. Ето от какво огромно значение е филтъра! И ако някой не разбира, че същите политици стоят зад поп-културата, хората ще продължават да мислят, че това са естествени процеси и ще ги приемат по много по-различен начин. Което позволява лесно възприятие и imprint.
Когато имате предвид всички тези неща, ще започнете да наблюдавате модели, повтарящи се теми и мотиви във всички съвременни продукции. Основната рамка се свежда до това, че сюжетите на повечето филми вече са изградени като рецепти и нормативи, които невинно пускат „препоръки“ в контекста на фиктивен сюжет. Дори литературните критици през времето, които – напомням – нямат нищо общо с „теориите на конспирацията“ (които един скептик би казал, че разглеждам тук), са забелязали, че научнофантастичните филми правят силни нормативни изявления, които са на практика определящи и установяващи дадени ценности (има сериозни изследвания по въпроса). Те представят картина на това как „нещата трябва да бъдат“. В този контекст РР е аналогичен на вирус, който инфектира своя приемник с чужди идеи, които обикновено се заключват в следните неща:
• съпротивата е безсмислена, защото контрола е абсолютен / съпротивата е единственото спасение (две наглед коренно различни идеи, но работещи по един и същ начин – ще бъде обяснено в следващата подточка)
• замърсяването и унищожението на планетата е неизбежно
• изчезването на човешката раса или нейната космическа миграция е неизбежна
• повторното заселване на старите богове е нашата звездна и научна съдба
Веднъж щом поникнат в колективното съзнание чрез поп-културата тези заразни идеи просто се превръщат в самоизпълняващи се пророчества, които са приети сърцато от хората. Чрез научнофантастичното програмиране, режисьори като Лукас, например, имат ролята на „религиозни инженери“ в конструирането на новото месианско наследство на човечеството. Остава единствено да го разиграем, бивайки нещо ново. Защото PP най-често (но не винаги) се свежда до насаждане на ценности различни от моралното статукво в момента. Начинът по който са изградени самите сценарии изисква едно преосмисляне на сегашното status quo. Те правят ценностен преглед на настоящето, което трябва да наведе на идеи за едно „по-добро бъдеще“ (което разбира се е услужливо показано във филма). Ако погледнете моралните ценности на запада отпреди 50 години ще откриете в тях юдео-християнските идеи. От около 30-40 години насам се наблюдава миграция от тези модели, защото те вече не работят за елита. Както съм писал на няколко места, религията ще бъде сменена. Цикличността на Играта го изисква. Тъмната полярност разбира това. Всичко това ще доведе до нова културна парадигма и ново религиозно съзнание, които се култивират постоянно именно чрез всяка форма на медия днес.
Там е работата, че сложността при разпознаването на кохерентни РР-модели е усложнено от факта, че всяка фамилия (и под-фракциите в нея) има своя собствена визия за бъдещето. Някои го виждат в контекста на евгениката, други като извънземна инвазия, трети като изолиран технологичен и медикаментозен рай (нещо напомня ли ви), четвърти като световна диктатура, в която царува нова световна религия. Затова имате и сюжети в различни филми въртящи се около тези основни теми или различни комбинации от тях. Съобразно тях изявленията във филмите могат да предпишат „рецепта“ за определени морални устои, принципи, философия и възглед над света, които на свой ред да формират определен тип социален ред. Самите филми се превръщат в „рекламно портфолио“ на реалността, която някой иска да осъществи.
Особено силни послания имат потенциала да бъдат утопичните фантастики, в които често виждаме много привлекателно бъдеще на просперитет, равенство и мир (но за сметка на някои свободи, което се явява обикновен и приемлив „компромис“). Представени покрай такива привличащи ума перспективи могат да се пробутат много други идеи, които поради естеството на цялостната рамка се приемат наведнъж в пакет. Съзнанието е подлъгано от визията и красиво звучащата философия и критичния филтър се саморазхлабва. Вследствие, в съзнанието нахлува цялостната идея, която бива imprint-ната там и остава до подходящия момент (защото онова, което веднъж е вкарано в съзнанието, никога не може да бъде изтрито оттам). Или казано накратко – покрай едното минава и другото.
Апропо, това е и цялостната идея на баналния и блудкав happy end. Ако сте обикновен зрител, смятате, че Холивуд се е изчерпал тотално, защото всичко винаги завършва щастливо без оглед магнитуда на представената преди това драма. Именно! Ако разбирате структурата на програмирането и как то бива закотвяно, ще разберете истинската функция на един „положителен край“ в механизма на РР. Посланията на илюминати трябва да бъдат съобщени достатъчно ясно, но по начин, който да не бъде крещящ и забелязан съзнателно (макар в последното десетилетие самочувствието им да порасна и те пренебрегват този принцип, показвайки много неща 1 към 1). Щастливият завършек imprint-ва окончателно всичките глупости през които е минал сюжета на филма. Виждайки щастливия край, вие ще сметнете, че всичко показано и направено от героите може да бъде оправдано, просто защото накрая има „любов“. Happy end-ът е необходимост, която позволява да се покаже един план за бъдещето и той да бъде приет, просто защото последната команда възприета от филма е „радост и щастие“. Когато тази емоция попие у вас и вие се самопрограмирате, че „тези и тези идеи“ водят до „щастие“, вие нямате нищо против да минете през целия процес. Няма значение колко извратено насилие, кланета и разруха е имало във филма, важното е „всичко да завърши добре“ и „в името на правилната кауза“. А „правилната кауза“, както знаете, е въпрос на гледна точка. Именно затова имате един и същи сценарий, в който се натрапват всеизвестни псевдо-ценности, като „най-важни са страдащите хора“ и тем подобни лъжи. Имате герой, на който „му пука за човечеството“ и жертва себе си, за да го спаси. Това е стратегия за преднамерено отвличане на вниманието ви от истинската цел чрез използване на набор от очарователни заблуди. Във филма разбира се се случват и някои позитивни неща, като част от методиката за разсейване (привлекателни жени/мъже, хумор) – за да ви накарат да се чувствате удобно в ситуацията, така че да се постигне истинската цел, която е да се imprit-нат дадени идеи в съзнанието ви. Всъщност, за да може успешно да се прокара дадена идея трябва да има 3 задължителни разсейващи фактора: хубава жена, качествен хумор пласиран в точните моменти и големи екшън-сцени.[5] Няма да откриете нито един съвременен филм с дебел бюджет на голямо студио, който да не преповтаря тази схема. Това се прави не просто защото простодушната публика очаква именно тези компоненти (което пък би донесло голям боксофис). Прави се защото тези компоненти имат точно определена функция. Кое обаче мислите че остава? Час и половина клане извършено от героя в „името на доброто“ или 2 мин. happy end, веене на флаг и няколко добри catch-фрази? Каква е преобладаващата енергия на всичко запечатано в съзнанието ви всъщност, някога питали ли сте се това?
Между другото идеята за „щастлив край“, освен всичко друго, вменява много порочната представа, че happy end-a е автоматичен и подразбиращ се и в самия живот. Т.е. можете да не правите нищо и правдата така или иначе „автоматично“ ще възтържествува, защото това едва ли не е някакъв „космически закон“ на доброто. Това е абсолютна глупост и брилянтен ход на Тъмната полярност, която познава много добре наивната психология на Светлите и се възползва максимално от това. Онова, което наистина се случва е, че се поощрява пасивността и манталитета на жертва на лично ниво – вие отказвате да поемете отговорност, защото знаете, че „накрая всичко ще бъде наред“. Просто защото „така повелява естеството на реалността“ или някаква друга захаросана красиво звучаща лъжа. И именно на това се разчита. Това е един от основните и трудно доловими аспекти на РР. Happy end-ът е като точката на изречението – последния щрих, който прави цялата формула да работи и вкоренява самото програмиране. Защото мозъкът възприема концепциите на гроздове и обикновено възприема само подлозите, архетипните фигури. Няма значение, че „добрия“ се бори срещу лошата диктатура и има някакъв антагонизъм. Тази поредица от действия се тълкува като: добър/лош/диктатура/добър край. Забележете, че „диктатура“ и „добър край“ са в една смислова линия, което им позволява да съществуват съвместно и безконфликтно в съзнанието. И когато в реалния живот една диктатура обещае „добър край“, изгладения от аспартам и флуорид мозък няма да има проблем да навърже тези две концепции и да прегърне дадена диктатура. Звучи твърде лековато и опростенческо, но именно така работят нещата. По този начин, малко по малко, с едни и същи послания под различна форма и опаковка (за да не стане твърде очевидно), те създават една нова консенсусна реалност.
Цялата конструкция на РР обаче, работи изключително поради своя най-гениален компонент. А именно – неговата очевидност го прави невъзможен за разконспириране. Това е просто брилянтен ход от страна на инженерите на този метод и предопределя масовото отрицание на изследвания като настоящето. Класическата логическа верига е следната: „няма причина да има някаква конспирация и тя да бъде показана пред очите на всички“. Те знаят перфектно, че позицията от която бива задаван един такъв въпрос е непробиваема с аргументи от по-висок ред. А напълно функциониращо и адекватно обяснение на този ход може да съществува само и единствено, ако погледнете нещата от по-висока перспектива. Нещо, което обикновения скептик задаващ въпроса е в невъзможност да стори. Истината е, че същността на отговора на тази дилема е изключително комплексна и за да я разберете в дълбочина трябва да имате наистина много и разнородна информация. Ще оставя окултния аспект на този въпрос за следващата подточка, а в тази ще разгледам накратко единствения компонент, който е що-годе от същия логически ред на задаващия въпроса и може да му прозвучи адекватно. Ще направя това с исторически пример, който въпреки това ще има конспиративен характер (разбира се).
През 50-те и 60-те години на миналия век са създадени много игрални филми за НЛО, като своеобразен отговор на т. нар. „бум на летящите чинии в Америка“. Тези филми са по детски наивни и лековати, който подход цели да дискредитира темата, която тогава е доста популярна и респективно – това внимание притеснява правителството. Връхната точка на всичко това е през 1952 г., когато множество НЛО се появяват над Белия дом във Вашингтон. Добре документиран случай, който вместо да се потули, впоследствие дори получава свой комикс. Защо?
Защото още тогава е било ясно, че хората искат отговори. Все пак това е много фундаментален въпрос: „сами ли сме във вселената?“. Той няма да спре да бъде задаван просто ей така. И ако правителството продължава упорито да лъже за тези неща – ще стане твърде очевидно, че то умишлено крие факти. Особено в очевидни събития като тези от 52-ра година. Ако обаче бъде направено косвено – чрез медията – хората сами съставят саркастичния образ в главата си. Така темата вече е обект на шоу-бизнеса, който по природа има развлекателна функция – т.е. – нищо общо с каквото и да е сериозно. Когато поставите нещо сериозно в пространството на несериозното – получавате пародия. Просто такава е вибрацията на нещата – като да сложите чиста вода в мръсно шише. Тя няма да е пивка вече. Това е древния принцип в стил: „ако искаш да скриеш нещо, постави го на показ пред очите на тълпата“. Никой няма да повярва, че това, което се показва е истина, защото това е анти-логика от гледна точка на обикновения човек. Това има двойна функция. Първо – тайната вече не е тайна и ти повече няма защо да се опасяваш от информационен теч, криейки нещото. Второ, тази тайна се консервира вовеки, защото вече принадлежи на пространството на поп-културата. Тя автоматично не може да бъде истина, защото е ситуирана в ареала на фантазията. Всяка препратка че нещо показано в някой филм е истина ще получи в най-добрия случай подигравки.
Този метод никога не е бил ограничен до излагането на строго секретна информация. Ползвал се е и се ползва за създаването на всякакви настроения в обществото. Очевиден пример от миналото е имиджа на черните актьори от онова време, които винаги имат много дебилно държание във филмите – почти като на бавноразвиващи се. Техните реплики, маниери и поведение са умишлено инженирани по начин, който да ги покаже в светлина достойна единствено за подигравки. Такава е била agenda-та тогава – това е представяла и медията като проводник на тази agenda. Респективно – в реалния живот настроенията резониращи с това поведение са подсилвани, защото „дори телевизионните институции си позволяват да се шегуват с това“. Това е достатъчен аргумент. Специално в това отношение днес нещата са коренно различни и ако в един cast на някоя по-голяма продукция няма поне един представител на малцинство, автоматично ще бъде заведено дело за дискриминация срещу студиото с голяма процент вероятност за успеваемост.[6]
На подобен принцип днес се правят документални филми на килограм по всякакви екзотични теми, които само допреди десетилетие са били табу за всяка една форма на медия. Защо всичко това се казва, защо се продуцират продукции по тези въпроси? Ами много просто – за да се махне ореола на загадъчност от всичко това, за да спре то да бъде мистериозно. Когато видите филм за Зона 51 по Discovery Channel смятате, че всичко е OK, защото щом такава медия говори за това – проблем и мистерия няма и всичко е конспиративна теория. Това вече не е избягвана „тайна“. Попадали ли сте на номер на илюзионист, в който той уж ви обяснява как става даден трик, но после го прави отново пред вас и става ясно, че вие отново не разбирате как сте бил измамен? Говорим за същото нещо. Помнете – тези хора са най-брилянтните психолози, които съществуват на този свят.
Прийомът да покажеш на светло онова, което искаш да остане скрито, се нарича „reverse psychology“. Най-близкия небуквален превод по смисъл, който мога да дам е „контра-(психо)логическа аргументация“. Тя се свежда именно до това, което вече описах – разкривайки информация, която доскоро е била секретна и поставяйки своите символи навсякъде из филмите, хората започват да се питат, защо тези тайни общества биха правили това, ако искат да останат забулени в тайна? В този факт няма никаква логика за обикновения човек и за него това е аргумент, че всички теории на конспирацията са в главата на вярващите в тях. Тези символи биват обявявани за нищо повече от чисто съвпадение или заигравка и идеята за съществуването на тайни общества дирижиращи света бива отричано и подигравано.
Този прийом служи като много мощен инструмент на илюминати, например във филми като „Angels & Demons“ (по Дан Браун), където самите илюминати са назовани по име. Виждайки го като част от художествен сюжет, хората автоматично етикетират всички аспекти на тези филми като „измислица“. И когато някой спомене нещо такова в ежедневието, каква е любимата фраза на скептиците, която всички ние сме чували? „Гледаш твърде много филми.“ Класика. Хората, които критикуват изследователите на тези неща с аргументацията, че това са „просто филми“, които нямат влияние над формирането на съзнанието (и респективно обществото) просто не са написали своето домашно. А се налага да го направят, просто поглеждайки назад в историята, която ни демонстрира по един многозначителен начин как художествената литература играе ролята на барометър за самото формиране на дадена култура.
За да разберете естествените и изкуствените компоненти в отражението на тази зависимост обаче, трябва да можете да мислите като хората, които дирижират развитието на една цивилизация. А те не мислят линейно, не мислят в рамките на системата, в която вие самите сте обучени да мислите – система, която между другото е създадена точно от тях, за да останете доживот слепи за истинския механизъм на нещата. Тези хора мислят по окултен начин. И за да разберете действията им трябва да мислите от окултна гледна точка. Което, както казва Алистър Кроули, много често означава да можеш да мислиш наобратно.
С простия психологически парадокс имплантиран в тяхната собствена показност, илюминати разкриват без проблем своето съществуване в публичната медия и дори своите планове. Господарите на света винаги са ни казвали 3 много прости неща чрез киното. Разказват ни какво са правили в миналото, какво правят в момента и какво се канят да правят в бъдеще. Те оставят символите си във филмите по същата причина поради която някои квартални групички или банди оставят своите графити или драсканици по стените като териториален знак. Ритуално поведение диктувано от нашия рептилоиден мозък – нещо, което всеки един антрополог може да потвърди. Това е и същата причина поради която кучето ви пикае на всеки ъгъл и стълб, макар да е напълно наясно, че само 20 сек. след него някое друго куче ще заличи маркировката на неговото „владение“ посредством същия акт. По подобен начин илюминати оставят символи, за да доведат до вашето знание, че контролират множество аспекти от вашия живот и вие сте нищо повече от дамгосан добитък за тях. По-дълбоките причини „защо“ правят това, ще разгледаме в следващата подточка.
Мислителите на Елита
Безличните сили, над които нямаме почти никакъв контрол, като че ли ни тласкат всички в посока на Смелия нов световен кошмар; и това безлично напъване се ускорява съзнателно от представители на търговски и политически организации, които са разработили редица нови техники за манипулиране, в интерес на някакво малцинство, с мислите и чувствата на масите. "
- Олдъс Хъксли, Предговор към един смел нов свят
Мрачната му перспектива не е проста хипотеза или параноична заблуда. Това е документиран факт, присъстващ в най-важните изследвания в света върху средствата за масова информация. Ето някои от тях:
Валтер Липман
Уолтър Липман, американски интелектуалец, писател и двукратен носител на наградата Пулицър, издава една от първите творби за използването на средствата за масова информация в Америка. В „ Обществено мнение“ ( 1922) Липман сравнява масите с „голям звяр“ и „объркано стадо“, което трябва да бъде ръководено от управляваща класа. Той определя управляващия елит като „ специализирана класа, чиито интереси надхвърлят посредствеността. ”Този клас е съставен от експерти, специалисти и бюрократи. Според Липман експертите, които често се наричат „елити“, трябва да бъдат извор на знанието, което да регулира основния дефект на демокрацията, невъзможния идеал на „гражданина“. Потъпкващото и ревящо „объркано стадо“ има своята функция: да бъде „заинтересованите зрители на действието ”, т.е. не участници. Участието е задължение на „отговорния човек“, който не е обикновен гражданин.
Следователно средствата за масова информация и пропагандата са инструменти, които елитът трябва да използва, за да управлява обществеността без физическа принуда. Една важна концепция, представена от Липман, е „култивирането на съгласие“, което накратко е манипулирането на общественото мнение, за да се приеме дневният ред на елита. Липман смята, че широката общественост не е квалифицирана да разсъждава и да взема решения по важни въпроси. Ето защо е важно елитът да вземе решение „за свое собствено добро“ и след това да предаде тези решения на масите.
„Че култивирането на съгласие е нещо, което води до големи подобрение, мисля, че никой не отрича. Процесът, по който възникват обществените мнения, със сигурност е не по-малко сложен, отколкото се е появил на тези страници, а възможностите за манипулация, отворени за всеки, който разбира процеса, са достатъчно ясни. . . . в резултат на психологически изследвания, съчетани със съвременните средства за комуникация, демокрацията е извървяла сериозен път. Настъпва революция, безкрайно по-значима от всяка икономическа промяна. Под въздействието на пропагандата (не в лошия смисъл на думата), закоравялото мислене се разчупи. Вече е невъзможно да се мисли за демокрацията в първоначалната идея за такава (има се предвид гръцката идея за демокрация, произтичаща от народа); че уменията, необходими за управлението на човешките дела, идват спонтанно от човешкото сърце (тоест от масите). Когато действаме по тази теория, ние се самозаблуждаваме. Доказано е, че не можем да разчитаме на интуицията, съвестта или случайните мнения, ако искаме да се справим със света извън обсега ни.
–Уолтър Липман, Обществено мнение
Може да е интересно да се отбележи, че Липман е един от бащите-основатели на Съвета по външни отношения (Council on Foreign Relations - CFR), най-влиятелният външен политически мозъчен тръст в света. Този факт трябва да ви даде малък намек за отношението на елита към използването на медии.
„Политическата и икономическа мощ в Съединените щати е съсредоточена в ръцете на„ управляващ елит “, който контролира повечето базирани в САЩ мултинационални корпорации, големи комуникационни медии, най-влиятелните фондации, големи частни университети и повечето комунални услуги. Създаден през 1921 г., Съветът за външни отношения е ключовата връзка между големите корпорации и федералното правителство. Наричан е „училище за държавници“ и „се доближава до това да бъде орган на онова, което К. Райт Милс е нарекъл Power Elite - група мъже, сходни по интерес и перспективи, оформящи събития от недосегаеми задкулисни позиции. Създаването на ООН беше проект на Съвета, както и Международния валутен фонд и Световната банка. "
- Стив Джейкъбсън, Mind Control в Съединените щати
Някои настоящи членове на CFR включват Дейвид Рокфелер, Дик Чейни, Барак Обама, Хилари Клинтън, църковният пастор Рик Уорън и изпълнителните директори на големи корпорации като CBS , Nike , Coca-Cola и Visa .
Карл Юнг
„Моята теза е следната: В допълнение към нашето непосредствено съзнание, което е от изцяло личен характер и за което смятаме, че е единствената емпирична психика (дори ако се придържаме към личното несъзнавано като допълнение), съществува втора психическа система от колективен, универсален и безличен характер, която е идентична при всички индивиди. Това колективно несъзнавано не се развива индивидуално, а се наследява. Състои се от предварително съществуващи форми, архетипите, които могат да станат съзнателни само вторично и които придават определена форма на определени психични съдържания. "
- Карл Юнг, Концепцията за колективното несъзнавано
Колективното несъзнавано се проявява чрез съществуването на подобни символи и митологични фигури в различни цивилизации. Архетипните символи изглежда са вградени в нашето колективно подсъзнание и когато сме изложени на тях, ние демонстрираме естествено привличане и очарование. Следователно окултните символи могат да окажат голямо въздействие върху хората, дори ако много хора никога не са били лично запознати с езотеричното значение на символа. Мислителите на масовите медии, като Едуард Д. Бернайс, намират в тази концепция чудесен начин за манипулиране на личното и колективното несъзнавано.
Едуард Бернайс
Едуард Бернайс се смята за „бащата на връзките с обществеността“ (PR) и използва концепции, открити от чичо му Зигмунд Фройд, за да манипулира обществеността, използвайки подсъзнанието. Той споделя възгледа на Уолтър Липман за населението, като го смята за ирационално и подчинено на „стадния инстинкт“. Според него масите трябва да бъдат манипулирани от невидимо правителство, за да се гарантира оцеляването на "демокрацията".
„Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм на обществото, съставляват невидимо правителство, което е истинската управляваща сила на нашата страна.
Ние сме управлявани, съзнанието ни оформяно, вкусовете ни формирани, идеите ни внушавани, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували. Това е логичен резултат от начина, по който е организирано нашето демократично общество. Огромен брой хора трябва да си сътрудничат по този начин, за да живеят заедно като гладко функциониращо общество.
Нашите невидими управители в много случаи не знаят за самоличността на своите колеги във вътрешния кабинет. "
- Едуард Бернайс, Пропаганда
Първоначалните маркетингови кампании на Бернай променят дълбоко функционирането на американското общество. По същество той създава „консуматорство“, като създава култура, в която американците купуват за удоволствие, вместо за оцеляване. Поради тази причина той е смятан от списание Life за Топ 100 на най-влиятелните американци на 20 век.
Харолд Ласуел
В своята „ Енциклопедия на социалните науки“
Ласуел обяснява, че когато на елитите им липсва необходимата сила, за
да принудят населението да се подчинява, социалните мениджъри трябва да се обърнат към „изцяло нова техника на контрол, главно чрез пропаганда“. Той добавя конвенционалната обосновка: трябва да признаем „невежеството
и глупостта на масите и да не се поддаваме на демократичните
догматизми за това, че хората са най-добрите съдии за собствените си
интереси.
Ласуел подробно изучава областта на анализа на съдържанието, за да разбере ефективността на различните видове пропаганда. В своето есе Съдържание на комуникацията Ласуел обяснява, че за да разбере значението на дадено послание (т.е. филм, реч, книга и т.н.), трябва да се вземе предвид честотата, с която в съобщението се появяват определени символи , посоката, в която символите се опитват да насочат мнението на публиката, и интензивността на използваните символи.
Ласуел е известен със своя модел за медиен анализ, базиран на:
Кой (казва) Какво (на) Кого (в) Какъв канал (с) Какъв ефект
С този модел Ласуел посочва, че за да се анализира правилно медиен продукт, трябва да се погледне кой е произвел продукта (хората, които са поръчали създаването му), към кого е насочен (целевата аудитория) и какви са желаните ефекти от този продукт (за информиране, убеждаване, продажба и т.н.) за аудиторията.
Като се използва видеоклип от Риана като пример, анализът ще бъде следният: КОЙ ПРОДУЦИРА: Vivendi Universal; КАКВО: поп изпълнителката Риана; ЗА КОГО: потребители на възраст между 9 и 25 години; КАКЪВ КАНАЛ: музикален видеоклип; и КАКВИ ЕФЕКТ: продажба на изпълнителя, нейната песен, нейния образ и нейното послание.
Анализите на видеоклипове и филми тук
придават голямо значение на това „кой стои зад“ съобщенията, насочени на
обществеността. Терминът „илюминати“ често се използва, за да опише тази
малка елитна група, която тайно управлява масите. Вие ги наричайте както си искате, просто този термин е достатъчно популярен днес. Въпреки че терминът
звучи доста карикатурно и конспиративно, той уместно описва сродството
на елита с тайни общества и окултни знания. Обаче аз лично мразя
използването на термина „теория на конспирацията“, за да опиша
случващото се в масмедиите. Най-лесно е да се сложи етикета "теория на конспирациите" и темата да се приключи. Ами като е само теория на конспирациите, докажи че не е вярно де?! Ако всички факти, касаещи елитарния характер
на поп индустрията, са лесно достъпни за обществеността, може ли тя все още
да се счита за „теория на конспирацията“? Ами то всичко вече е толкова очевидно, че няма просто на къде повече!
По-рано в популярната култура имаше различни гледни точки, идеи и мнения. Консолидацията на медийните корпорации обаче доведе до стандартизация на културната индустрия. Някога чудили ли сте се защо цялата скорошна музика звучи еднакво и всички скорошни филми изглеждат еднакво? Следното е част от отговора:
Собственост на медиите
Както е показано на графиката по-горе, броят на корпорациите, притежаващи повечето американски медии, се е "увеличил" от 50 на 5 за по-малко от 20 години. Ето най-добрите корпорации, завземащи целия свят, и активите, които притежават.
1-AOL Time Warner
„Списък на имотите, контролирани от AOL Time Warner, отнема десет набрани страници, в които са изброени 292 отделни компании и дъщерни дружества. От тях двадесет и две са съвместни предприятия с други големи корпорации, участващи в различна степен в медийните операции. Тези партньори включват 3Com, eBay, Hewlett-Packard, Citigroup, Ticketmaster, American Express, Homestore, Sony, Viva, Bertelsmann, Polygram и Amazon.com. Някои от по-познатите изцяло притежавани имоти на Time Warner включват Book-of-the-Month Club; HBO, със своите седем канала; CNN; седем специализирани и чуждоезични канала; Road Runner; Warner Brothers Studios; и петдесет и два различни звукозаписни компании. "
- Бен Багдикан, Монополът на новите медии
AOL Time Warner притежава:
- 64 списания, включително Time, Life, People, MAD Magazine и DC Comics
- Warner Bros, New Line и Fine Line Features в киното
- Повече от 40 музикални бранда, включително Warner Bros, Atlantic и Elektra
- Много телевизионни мрежи като WB Networks, HBO, Cinemax, TNT, Cartoon Network и CNN
- Мадона, Шон Пол, The White Stripes
2- Viacom
Viacom притежава:
- CBS, MTV, MTV2, UPN, VH1, Showtime, Nickelodeon, Comedy Central, TNN, CMT и BET
- Paramount Pictures, Nickelodeon Movies, MTV Films
- Block busters
- 1800 екрана в кината чрез известни играчи
3- Компанията Уолт Дисни
Холивуд все още е неговото символично сърце, с осем студия и дистрибутори на филмови продукции: Walt Disney Pictures, Touchstone Pictures, Miramax, Buena Vista Home Video, Buena Vista Home Entertainment, Buena Vista International, Hollywood Pictures и Caravan Pictures.
Компанията "Уолт Дисни" контролира осем издателства и книжни къщи в рамките на издателство за книги на Уолт Дисни и ABC Publishing Group; седемнадесет списания; телевизионната мрежа ABC, с десет собствени канала, включително на петте водещи пазара; тридесет радиостанции, покриващи всички ниши; единадесет кабелни канала, включително Disney, ESPN (заедно), A&E и History Channel; тринадесет международно излъчвани канала, простиращи се от Австралия до Бразилия; седем производствени и спортни звена по целия свят; и седемнадесет интернет сайта, включително групата ABC, ESPN.sportszone, NFL.com, NBAZ.com и NASCAR.com. Петте му музикални групи включват лейбълите Buena Vista, Lyric Street и Walt Disney, както и театрални постановки на живо, израснали от филмите „Цар лъв“, „Красавицата и звярът“ и „Крал Дейвид“. Да не забравяме и последното откритие - Disney +“
- Пак там
Компанията Уолт Дисни притежава:
- ABC, Disney Channel, ESPN, A&E, History Channel
- Walt Disney Pictures, Touchstone Pictures, Hollywood Pictures, Miramax Film Corp., Dimension и Buena Vista International
- Майли Сайръс / Хана Монтана, Селена Гомес, Джонас Брадърс
4- Vivendi Universal
Vivendi Universal притежава:
- 27% от продажбите на музика в САЩ, брандовете включват: Interscope, Geffen, A&M, Island, Def Jam, MCA, Mercury, Motown и Universal
- Universal Studios, Studio Canal, Polygram Films, Canal +
- Телекомуникационни компании
- Lady Gaga, The Black Eyed Peas, Lil Wayne, Rihanna, Mariah Carey, Jay-Z
5- Sony
Sony притежава:
- Columbia Pictures, Screen Gems, Sony Pictures Classics
- 15% от продажбите на музика в САЩ, брандовете включват Columbia, Epic, Sony, Arista, Jive и RCA Records
- Бионсе, Шакира, Майкъл Джексън, Алиша Кийс, Кристина Агилера
Ограничен брой участници в културната индустрия означава ограничен брой гледни точки и идеи, които пробиват път към широката публика. Това също така означава, че едно съобщение може лесно да насити всички форми на медии, за да генерира съгласие (например: „в Ирак има оръжия за масово унищожение“).
Стандартизацията на човешката мисъл
Сливането на медийни компании през последните десетилетия породи олигархия от медийни конгломерати. Телевизионните предавания, които следим, музиката, която слушаме, филмите, които гледаме, и вестниците, които четем, са произведени от ПЕТ корпорации. Собствениците на тези конгломерати имат тесни връзки със световния елит и в много отношения СА ЕЛИТА. Притежавайки всички възможни търговски обекти, които имат потенциал да достигнат до масите, тези конгломерати имат силата да създадат в съзнанието на хората единен и сплотен светоглед, пораждащ „стандартизация на човешката мисъл“.
Дори движенията или стиловете, които се считат за маргинални, всъщност са продължение на основното мислене. Реално няма "различно" мнение или алтернативна гледна точка наистина, а само илюзия за такава. Масовите
медии произвеждат свои собствени "бунтовници", които определено изглеждат
в ролята, но все още са част от статуктвото и не поставят под въпрос
нито едиа от тях (медиите). Художници,
творения и идеи, които не отговарят на масовия начин на мислене, са
безмилостно отхвърлени и забравени от конгломератите, което на свой ред
ги кара да изчезват на практика от самото общество. Идеите,
които се считат за валидни и желани за приемане от обществото, се
предлагат умело на масите, за да се превърнат в очевидна норма. Тоест, ако не си част от плана, нямаш канал по който да стигнеш до повече хора. Не си мислете, че интернет дава отговор на този проблем! Например YouTube има сложен алгоритъм, който определя кое видео да ви се предложи. Но клипове, които не са удобни, никога няма да бъдат предложени, освен ако не ги търсите много конкретно. Вариант 2 е просто да бъдат изтрити с оправданието, че "не отговарят на стандартите на общоността". Например през 2020г. всяко видео, което поставя под въпрос модерния сега вирус, бива сваляно като "фалшива новина" или "разпространиение на дезинформация".
През 1928 г. Едуард Бернайс вече вижда огромния потенциал на филмите за стандартизиране на мисълта:
„Американският филм е най-големият несъзнаван носител на пропаганда в света днес. Той е чудесен дистрибутор на идеи и мнения. Филмът може да стандартизира идеите и навиците на една нация. Тъй като снимките са направени, за да отговорят на изискванията на пазара, те отразяват, подчертават и дори преувеличават широките популярни тенденции, вместо да стимулират нови идеи и мнения. Филмът се показва само от идеи и факти, които са на мода. Докато вестникът се стреми да доставя новини, филмът се стреми да доставя развлечения."
- Едуард Бернайс, Пропаганда
Тези факти бяха маркирани като опасности за човешката свобода през 30-те години от мислители от школата на Франкфурт като Теодор Адорно и Херберт Маркузе. Те идентифицират три основни проблема с културната индустрия. Индустрията може да доведе до:
- Довеждане на човешките същества до състоянието на проста маса, като възпрепятства развитието на еманципирани индивиди, способни да вземат рационални решения;
- заменяне на легитимния стремеж към автономност и самосъзнание с безопасен мързел, конформизъм и пасивност;
- Затърждаване на идеята, че хората всъщност се стремят да избягат от абсурдния и жесток свят, в който живеят, като се потапят в илюзията на развлекателната индустрия.
Идеята за ескапизъм е още по-актуална днес с появата на онлайн видео игри, 3D филми и домашни кина и продукти като Netflix, HBO, Disney+. Масите, които непрекъснато търсят най-съвременните развлечения, ще прибегнат до високобюджетни продукти, които могат да бъдат произведени само от най-големите медийни корпорации в света. Тези продукти съдържат внимателно поставени послания и символи, които не са нищо повече и не по-малко от забавна пропаганда. Публиката е обучена да ОБИЧА своята пропаганда до такава степен, че харчи трудно спечелените си пари, за да бъде изложена на нея. Пропагандата (използвана както в политически, културен, така и в търговски смисъл) вече не е принудителната или авторитетна форма на комуникация, намираща се при диктатурите: тя се превърна в синоним на забавление и удоволствие.
„Що се отнася до пропагандата, ранните защитници на всеобщата грамотност и свободната преса са предвиждали само две възможности: пропагандата може да е вярна или да е невярна. Те не са успели да предвидят до къде ще стигне западния капитализъм - развитието на огромна индустрия за масови комуникации, която не се интересува нито от "вярното" нито от "невярното". С една дума, те не са взели предвид почти безкрайния апетит на човека за разсейване."
- Олдъс Хъксли, Предговор към един смел нов свят
Една отделна медия често няма траен ефект върху човешката психика. Масовите медии обаче, поради своята вездесъща природа, създават жизнена среда, в която се развиваме ежедневно. Това определя нормата и изключва нежеланото. По същия начин, както конете имат капаци, за да могат да виждат само това, което е точно пред тях, масите могат да видят само къде трябва да отидат.
„Именно появата на средствата за масово осведомяване прави възможно използването на пропагандни техники в обществен мащаб. Организирането на пресата, радиото и телевизията за създаване на непрекъсната, трайна и цялостна среда прави влиянието на пропагандата практически незабелязано именно защото създава постоянна среда."
- Жак Елул
Една от причините средствата за масово осведомяване да влияят успешно на обществото се дължи на обширното количество изследвания върху когнитивните науки и човешката природа, които са приложени към тях.
Техники за манипулация
„Публичността е умишлен опит за управление на възприятието на обществото по даден предмет. Субектите на публичността включват хора (например политици и изпълнители), стоки и услуги, организации от всякакъв вид и произведения на изкуството или развлеченията."
Стремежът към продажба на продукти и идеи на масите трябва да доведе до безпрецедентно количество изследвания върху човешкото поведение и върху човешката психика. Когнитивните науки, психологията, социологията, семиотиката, лингвистиката и други сродни области бяха и все още са широко проучвани чрез добре финансирани изследвания.
„Никоя група социолози не може да доближи рекламните агенции при събирането и обработката на използваеми социални данни. Агенциите имат милиарди, които да харчат годишно за проучване и тестване на реакциите, а продуктите им са невероятно натрупване на материали за споделения опит и чувства на цялата общност.
- Маршал Маклуън
Резултатите от тези изследвания се прилагат за реклами, филми, музикални видеоклипове и други медии, за да ги направят възможно най-влиятелни. Изкуството на маркетинга е точна наука, добре изучена и развивана. То трябва да достигне както до индивидуалното, така и до колективното съзнание. Във високобюджетните културни продукти видеото никога не е „просто видео“. Изображенията, символите и значенията са стратегически поставени, за да генерират желан ефект.
„Именно със знанието за човешкото същество, неговите тенденции, негови желания, нужди, неговите психични механизми, както и знания за социална психология и аналитична психология, пропагандата усъвършенства своите техники.“
-Жак Елюл
Днешната пропаганда почти никога не използва рационални или логични аргументи. Тя директно се докосва до най-първичните нужди и инстинкти на човека, за да генерира емоционален и ирационален отговор. Ако винаги мислим рационално, вероятно няма да купим 50% от това, което притежаваме. Рекламите с бебета и деца са винаги насочени към жени по конкретна причина: проучванията показват, че изображенията с децата предизвикват у жените инстинктивна нужда да се грижат, да се грижат и защитават, което в крайна сметка води до симпатично пристрастие към рекламата.
Странна стара реклама 7up, използваща сладостта на бебетата
Сексът е повсеместен в масовите медии, тъй като привлича и задържа вниманието на зрителя. Той директно се свързва с нашата животинска нужда да се размножава и когато се задейства, този инстинкт може незабавно да засенчи всички други рационални мисли в мозъка ни.
Подсъзнателно възприятие
Ами ако описаните по-горе съобщения са успели да достигнат директно до подсъзнанието на зрителите, без зрителите дори да осъзнаят какво се случва? Това е целта на подсъзнателното възприятие. Фразата подсъзнателна реклама е измислена през 1957 г. от американския пазарен изследовател Джеймс Викари, който каза, че може да накара зрителите да „пият кока-кола“ и „да ядат пуканки“, като мигат тези съобщения на екрана за толкова кратко време, че зрителите не са наясно какво става.
„Подсъзнателното възприятие е умишлен процес, създаден от комуникационни техници, чрез който получавате и отговаряте на информация и инструкции, без да сте наясно с инструкциите“
- Стив Джейкъбсън, Mind Control в САЩ
Тази техника често се използва в маркетинга и всички знаем, че сексът продава.
Въпреки че някои източници твърдят, че подсъзнателната реклама е неефективна или дори градски мит, документираното използване на тази техника в масмедиите доказва, че създателите вярват в нейните сили. Последните проучвания също доказаха ефективността, особено когато съобщението е отрицателно.
”Екип от Университетския колеж в Лондон, финансиран от благотворителен тръст, установи, че подсъзнателното възприятие е особено добър метод за насаждане на негативни мисли. Много се спекулираше дали хората могат да обработват емоционална информация несъзнателно, например снимки, лица и думи “, каза професор Нили Лави, която ръководи изследването. Ние показахме, че хората могат да възприемат емоционалната стойност на подсъзнателните послания и доказахме категорично, че хората са много по-настроени към отрицателните думи. "
Известен пример за подсъзнателни съобщения в политическите комуникации е в рекламата на Джордж Буш срещу Ал Гор през 2000 г. Веднага след споменаването на името на Гор, краят на думата „бюрократи“ - „плъхове“ - мига на части за секунда на екрана .
Откритието на тази измама предизвика голям дебат и дори в САЩ да няма закон срещу подсъзнателните съобщения, рекламата беше свалена от ефир.
Подсъзнателните и полу-подсъзнателните съобщения често се използват във филми и музикални видеоклипове за предаване на съобщения и идеи на зрителите до ден днешен.
Затъпяване на сетивата
В
миналото, когато са били налагани промени, хората излизаха на улицата, да протестират и дори да се бонтуват. Основната причина
за този сблъсък се дължи на факта, че промяната е била ясно обявена от
управляващите и разбрана от населението. Ефектите и
можеха ясно да бъдат анализирани и оценени. Днес, когато елитът се
нуждае от част от своя дневен ред, за да бъде приет от обществеността,
това се прави чрез десенсибилизация. Дадено нещо, дори да е в остър разрез с обществения интерес, се представя бавно,
постепенно и повтарящо се на света чрез филми (чрез включването му в
сюжета), музикални клипове (които го правят готино и секси) или новини
(които го представят като решение на днешните проблеми). Точно по рецептата "Проблем => Реакция => Контрол". След няколко
години излагане на масите на определен дневен ред, елитът открито
представя концепцията за света и, благодарение на умственото
програмиране,то е приветствано с общо безразличие и е пасивно прието.
„Техниките на психотерапията, широко практикувани и приети като средство за лечение на психологически разстройства, също са методи за контролиране на хората. Те могат да се използват систематично за въздействие върху нагласите и поведението. Систематичната десенсибилизация е метод, използван за разтваряне на безпокойството, така че пациентът (обществеността) вече не е обезпокоен от специфичен страх, например страх от насилие. [...] Хората се приспособяват към ужасяващи ситуации, ако са изложени на тях достатъчно дълго”.
- Стивън Джейкъбсън, Mind Control в Съединените щати
Predictive Programming често се среща в жанра на научната фантастика. Той представя специфичен образ на бъдещето - този, който се желае от елита - и в крайна сметка се възприема от съзнанието като нещо неизбежно, все едно това е естественото развитие. Преди десетилетие обществеността беше десенсибилизирана за войната срещу арабския свят. Днес темите са трансхуманизъм, вирус и ограничения. Излизайки от сенките, тези понятия вече са навсякъде в популярната култура. Това е, което Алис Бейли описва като „екстернализиране на йерархията“: скритите владетели бавно се разкриват.
Окултна символика в поп културата
 |
| Метрополис - филм от елита, за елита? |
Противно на информацията, представена по-горе, информация за окултната символика е доста трудна за намиране. Това не би трябвало да е изненада, тъй като терминът „окултен“ буквално означава „скрит“. Това означава също „запазено за посветение“, тъй като се съобщава само на тези, които се считат за достойни за знанието. Не се преподава в училищата, нито се обсъжда в медиите. По този начин тя се счита за маргинална или дори за нелепа от населението.
Окултните
знания обаче НЕ се смятат за смешни в окултните среди. Те са
вечни и свещенни. Има дълга традиция на херметични и окултни знания, които
се преподават чрез тайни общества, произхождащи от древните египтяни до
източните мистици, от рицарите тамплиери до съвременните масони. Дори
дълбочината на това знание да е била най-вероятно загубена през
вековете, загадъчните школи запазват основните си характеристики, които
са силно символични , ритуалистични и метафизични.
Тези характеристики, които са били сложна част от древните цивилизации, биват напълно премахнати от съвременното общество, за да бъдат заменени
от прагматичен материализъм. Поради тази причина съвременния човек е напълно слаяп за истинското познание.
„Ако тази вътрешна доктрина винаги е била скрита от масите, за които е измислен по-прост кодекс, не е ли много вероятно представителите на всеки аспект на съвременната цивилизация - философски, етичен, религиозен и научен - да не знаят истинското значение на самите теории и принципи, на които се основават техните вярвания? Дали изкуствата и науките, които цивилизацията ни е наследила от по-старите нации, крият под лъскавата си обвивка толкова голяма мистерия, че само най-просветленият интелект може да схване нейното значение? Такъв е несъмнено случаят. "
- Манли П. Хол, Тайните учения на всички времена
„По-простият код“, създаден за масите, преди беше организираната религия. Сега това са масмедиите и ежедневното проповядване на екстремен материализъм, пълна липса на духовност и егоцентрично, индивидуалистично съществуване. Това е точно обратното на необходимото за един човек, за да се превърне в истински свободен индивид, както се преподава от всички велики философски школи на мисълта. По-лесно ли се поддават на заблуда такива хора?
„На тези слепи роби им се казва, че са„ свободни и "високообразовани“, дори когато те маршируват зад знаци, които биха накарали всеки средновековен селянин да избяга да крещи от тях в панически ужас. Символите, които съвременният човек приема с наивното доверие на бебе, биха били изглеждали като билборд с надпис „Този път води към вашата смърт и поробване“, за разбирането на прост селянин от древността “
- Майкъл А. Хофман II, Тайните общества и Психологическа война
До тук накратко
Тази статия разглежда основните мислители в областта на масмедиите, структурата на медийната власт и техниките, използвани за манипулиране на масите. Дихотомията „масово население“ срещу „управляваща класа“, описана в много статии, не е „теория на конспирацията“ (отново мразя този термин), а реалност, която е ясно посочена в трудовете на някои от най-влиятелните 20-ти век мъже.
Всички Липман, Бернайс и Ласуел са заявили, че обществеността не е годна да решава собствената си съдба, което е присъщата цел на демокрацията. Вместо това те призоваха за криптокрация, скрито правителство, управляваща класа, отговаряща за „обърканото стадо“ (а нима те не го направиха толкова объркано?). Тъй като техните идеи продължават да се прилагат в обществото, все по-очевидно е, че невежото население не е пречка. Население с което управляващите да трябва да се справят: Това е нещо, което е ИЗИСКВАНО и наистина, необходимо, за да се осигури абсолютната власт. Простото население не знае правата си, не търси по-добро разбиране на проблемите и не поставя под съмнение властта. То просто следва тенденциите. Популярната култура обслужва и подхранва невежеството, като непрекъснато обслужва затъпяващи развлечения и насочва вниманието към изродени знаменитости, които да бъдат идолизирани.
„Ако една нация очаква да бъде невежа и свободна, тя очаква това, което никога не е било и никога няма да бъде.“
- Томас Джеферсън
Източници:
Коментари
Публикуване на коментар